Най-важните числа

Баланс	Загуба за годината
През 2025 г. балансовото число на ЕЦБ намаля с 37,3 млрд. евро, главно поради спада в ценните книжа, държани за целите на паричната политика, тъй като Евросистемата вече не реинвестираше погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж по APP и PEPP.	Загубата на ЕЦБ през 2025 г. беше значително по-малка, отколкото през 2024 г., основно заради по-ниските разходи за лихви, произтичащи от нетното задължение по TARGET. Загубата за 2025 г., както тези за предходните две години, ще остане в баланса на ЕЦБ и ще бъде компенсирана от бъдещи печалби.
Баланс	Печалба/(загуба) за годината
(млрд. евро)	(млн. евро)

1 Доклад на ръководството

1.1 Предназначение на доклада на ръководството на ЕЦБ

Докладът на ръководството е неделима част от годишния отчет на ЕЦБ. Неговото предназначение е да предостави на читателите контекстуална информация във връзка с финансовия отчет.^[1],[2] Като се има предвид, че дейностите и операциите на ЕЦБ се извършват в изпълнение на нейните цели на политиката, финансовата ѝ позиция и резултат би следвало да се разглеждат успоредно с дейностите ѝ по политиката.

За тази цел докладът на ръководството представя основните задачи и дейности на ЕЦБ и тяхното отражение върху финансовия отчет. Освен това в него се анализират основните тенденции в баланса и отчета за приходите и разходите през годината и се представя информация за нетния собствен капитал на ЕЦБ.^[3] И накрая, в него се описват условията на риск, в които функционира ЕЦБ, като се представя информация за специфичните рискове, на които тя е изложена, и за използваните за редуцирането им политики за управление на риска.

1.2 Основни задачи и дейности

ЕЦБ е част от Евросистемата, която освен нея включва и националните централни банки (НЦБ) на държавите членки на Европейския съюз (ЕС), чиято валута е еврото.^[4] Първостепенната цел на Евросистемата е да поддържа ценова стабилност. ЕЦБ изпълнява задачите си, както са посочени в Договора за функционирането на Европейския съюз^[5] и в Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (Устав на ЕСЦБ)^[6] (Диаграма 1). ЕЦБ извършва дейностите си в изпълнение на своя мандат, а не с намерение да генерира печалба.

Диаграма 1

Основни задачи на ЕЦБ

Съгласно принципа на децентрализираното прилагане на паричната политика в Евросистемата операциите по нея се отразяват във финансовите отчети на ЕЦБ и на НЦБ от еврозоната. Някои инструменти, включени в оперативната рамка на Евросистемата за паричната политика, не се използват от ЕЦБ и съответно нямат отражение върху финансовите ѝ отчети.^[7]

В Таблица 1 е представен обзор на основните дейности на ЕЦБ в изпълнение на нейния мандат и е показано по какъв начин те се отразяват върху финансовия ѝ отчет.

1.3 Финансови въпроси

1.3.1 Балансово число

До 2022 г. балансовото число на ЕЦБ систематично се увеличаваше (Графика 1), главно вследствие на окончателни покупки от ЕЦБ на ценни книжа по програмата за закупуване на активи (APP) и програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP) в рамките на провеждането на паричната политика на Евросистемата.^[13] През 2022 г. нарастването беше по-умерено поради преустановяването на нетните покупки на ценни книжа по PEPP и APP съответно от края на март 2022 г. и 1 юли 2022 г. Както през 2023 г., така и през 2024 г. балансовото число отбеляза спад поради постепенно свиване на наличностите по APP в резултат от само частичното реинвестиране на погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж от март до юни 2023 г. и пълното прекратяване на тези реинвестиции от юли 2023 г. Постепенно свиване на наличностите по PEPP, дължащо се на само частичното реинвестиране на погашенията по главници през втората половина на 2024 г., също допринесе за спада на балансовото число на ЕЦБ през въпросната година. Тези реинвестиции бяха прекратени в края на 2024 г.

През 2025 г. балансовото число на ЕЦБ намаля с още 37,3 млрд. евро до 603,3 млрд. евро, отново вследствие на изплащането на ценни книжа по APP и PEPP. Тези изплащания доведоха до свиване на количеството ценни книжа, държани за целите на паричната политика, а паричният сетълмент на тези транзакции посредством сметки в TARGET – до съответно намаляване на задълженията в рамките на Евросистемата. Този спад беше само отчасти неутрализиран от изходящи парични потоци в резултат от по-малък размер на депозитите при ЕЦБ, което същевременно доведе до намаление при други пасиви.

Графика 1

Основни компоненти на баланса на ЕЦБ

(млрд. евро)

В края на 2025 г. деноминираните в евро ценни книжа, държани за целите на паричната политика, съставляваха 54% от общия размер на активите на ЕЦБ. По този показател в баланса ЕЦБ държи ценни книжа, придобити по програмата за пазарите на ценни книжа (SMP), третата програма за закупуване на обезпечени облигации (CBPP3), програмата за закупуване на обезпечени с активи ценни книжа (ABSPP), програмата за закупуване на активи на публичния сектор (PSPP) и програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP). Придобитите по тези програми ценни книжа се оценяват по амортизирана цена на придобиване, подлежаща на обезценка.

Въз основа на съответните решения на Управителния съвет Евросистемата преустанови реинвестирането на погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж по APP и PEPP, съответно от юли 2023 г. и края на 2024 г. В резултат от тези решения ценните книжа, държани от ЕЦБ за целите на паричната политика, намаляват с премерен и предвидим темп. През 2025 г. портфейлите по паричната политика намаляха с общо 51,5 млрд. евро до 325,3 млрд. евро (Графика 2). Портфейлът по APP намаля с 33,7 млрд. евро до 186,5 млрд. евро, като наличностите от ценни книжа по PSPP, ABSPP и CBPP3 намаляха съответно с 26,5 млрд. евро, 4,0 млрд. евро и 3,1 млрд. евро. Портфейлът по PEPP намаля със 17,8 млрд. евро до 138,6 млрд. евро.

Графика 2

Ценни книжа, държани за целите на паричната политика

(млрд. евро)

Ценните книжа, държани от ЕЦБ по APP и PEPP в края на 2025 г., имаха диверсифициран матуритетен профил (Графика 3).^[14]

Графика 3

Матуритетен профил на APP и PEPP

През 2025 г. общата равностойност в евро на чуждестранните резервни активи на ЕЦБ, които се състоят от злато, специални права на тираж, щатски долари, японски йени и китайски юани, се увеличи с 13,6 млрд. евро до 116,8 млрд. евро.

През 2025 г. равностойността в евро на наличностите на ЕЦБ от злато се увеличи с 18,9 млрд. евро до 59,8 млрд. евро (Графика 4) поради нарастване на пазарната цена на златото в евро. Това доведе и до увеличение в същия размер в сметките на ЕЦБ за преоценка на златото (вижте раздел 1.3.2 „Нетен собствен капитал“).

Графика 4

Наличности от злато и цена на златото

(лява скала: млрд. евро; дясна скала: евро за унция чисто злато)

През 2025 г. равностойността в евро на валутните резерви на ЕЦБ в щатски долари, японски йени и китайски юани намаля с 4,8 млрд. евро до 55,2 млрд. евро (Графика 5), главно поради поевтиняването на щатския долар и японската йена спрямо еврото.^[15] По-слабият обменен курс на щатския долар намира отражение и в по-ниските салда по сметките на ЕЦБ за преоценка (вижте раздел 1.3.2 „Нетен собствен капитал“), а поевтиняването на японската йена доведе до курсова обезценка, призната в отчета за приходите и разходите в края на годината, тъй като съответните сметки за преоценка бяха напълно изчерпани през 2024 г. (вижте раздел 1.3.3 „Отчет за приходите и разходите“). Въпреки тази обезценка наличностите от японски йени се увеличиха в резултат на стандартно ребалансиране, чиято цел беше съставът на валутните резерви на ЕЦБ да бъде приведен в съответствие с целевото разпределение. Като част от това ребалансиране през първото тримесечие на 2025 г. ЕЦБ продаде малка част от наличностите си от щатски долари и изцяло реинвестира постъпленията в японски йени.

Графика 5

Валутни резерви

(млрд. евро)

Щатските долари все така са главният компонент на чуждестранните валутни резерви на ЕЦБ с дял от 78% в техния общ размер в края на 2025 г.

ЕЦБ управлява инвестирането на чуждестранните си валутни резерви чрез тристепенен подход. Най-напред риск мениджърите в ЕЦБ съставят стратегически референтен портфейл, който се одобрява от Управителния съвет. След това мениджърите на портфейли в ЕЦБ съставят тактически референтен портфейл, който се одобрява от Изпълнителния съвет. В третия етап текущите инвестиционни операции се провеждат децентрализирано от НЦБ.

Валутните резерви на ЕЦБ се инвестират в ценни книжа, обратни репо сделки и депозити на паричния пазар или се държат по разплащателни сметки (Графика 6). Ценните книжа в този портфейл се оценяват по пазарни цени в края на годината.

Графика 6

Състав на инвестициите в чуждестранна валута

(млрд. евро)

Предназначението на чуждестранните валутни резерви на ЕЦБ е да се финансират потенциални интервенции на валутния пазар. По тази причина те се управляват съобразно три заложени цели (по ред на важност): ликвидност, сигурност и възвръщаемост. Поради това близо половината от този портфейл се състои от ценни книжа с кратък матуритет (Графика 7).

Графика 7

Матуритетен профил на деноминираните в чуждестранна валута ценни книжа

Портфейлът от собствени средства на ЕЦБ се състои основно от инвестиции на внесения ѝ капитал и средства, заделени в общия резервен фонд и в провизиите за финансови рискове.^[16] През 2025 г. стойността му се увеличи с 0,4 млрд. евро на 23,1 млрд. евро (Графика 8), главно вследствие на реинвестирането на генерираните по него приходи от лихви.

Графика 8

Портфейл от собствени средства

(млрд. евро)

Портфейлът от собствени средства се състои почти изцяло от деноминирани в евро ценни книжа, които се оценяват по пазарни цени в края на годината. През 2025 г. държавните дългови ценни книжа съставляваха 73% от общия размер на портфейла.

Делът на зелените инвестиции в портфейла от собствени средства продължи да нараства – от 28% в края на 2024 г. до 33% в края на 2025 г.^[17] ЕЦБ възнамерява да увеличи още този дял през следващите години.^[18] През 2021 г. и 2022 г. покупките на зелени облигации на вторичните пазари бяха допълнени от инвестиции в деноминирания в евро инвестиционен фонд за зелени облигации за централните банки (EUR BISIP G2), създаден от Банката за международни разплащания през януари 2021 г. През октомври 2024 г. ЕЦБ започна да инвестира малка част от собствените си средства в капиталови борсово търгувани фондове, които следват бенчмаркове, съобразени с Парижкото споразумение^[19]. Тази диверсификация увеличава потенциала за възвръщаемост на портфейла от собствени средства на ЕЦБ и още повече съгласува нейните инвестиции с плана за намаляване на въглеродните емисии в съответствие с целите на Парижкото споразумение и Европейския закон за климата.^[20]

Предназначението на портфейла от собствени средства е да осигурява приходи, които да допринасят за финансирането на оперативните разходи на ЕЦБ, несвързани с изпълнението на надзорните ѝ задачи.^[21] Той се инвестира в деноминирани в евро активи и за него важат ограничения, определени в рамката за контрол на риска. Това води до по-диверсифицирана матуритетна структура (Графика 9) в сравнение с портфейла от чуждестранни резерви.

Графика 9

Матуритетен профил на ценните книжа от портфейла от собствени средства

В края на 2025 г. общата стойност на евробанкнотите в обращение, емитирани от Евросистемата, беше 1619,5 млрд. евро – с 2,0% повече спрямо края на 2024 г. ЕЦБ има дял от 8% от общата стойност на евробанкнотите в обращение. Това се равнява на 129,6 млрд. евро в края на годината. По закон право да емитират евробанкноти имат както ЕЦБ, така и НЦБ на държавите от еврозоната. На практика обаче само НЦБ емитират физически евробанкноти или ги изтеглят от обращение. Затова ЕЦБ има вземания в рамките на Евросистемата от НЦБ от еврозоната, равни на стойността на нейния дял от евробанкнотите в обращение.

Задълженията на ЕЦБ в рамките на Евросистемата, които се състоят основно от нетните салда на НЦБ от еврозоната спрямо ЕЦБ в TARGET и задълженията на ЕЦБ, свързани с чуждестранните резервни активи, прехвърлени ѝ от НЦБ от еврозоната при присъединяването им към Евросистемата, намаляха през 2025 г. с 34,6 млрд. евро до 354,1 млрд. евро.

Развитието на задълженията в рамките на Евросистемата се определя предимно от развитието на нетното задължение в TARGET. Основните фактори, обуславящи промените в нетното задължение в TARGET през периода 2021 – 2025 г., бяха покупките и изплащанията на ценни книжа, държани за целите на паричната политика, чийто сетълмент се извършва чрез сметки в TARGET, и промените в задълженията към резиденти в еврозоната и извън еврозоната, деноминирани в евро (Графика 10). През 2025 г. нетното задължение на ЕЦБ в TARGET намаля с 34,6 млрд. евро, главно вследствие на входящи парични потоци от изплащания на ценни книжа, държани за целите на паричната политика, които бяха частично неутрализирани от изходящи парични потоци, свързани с i) намаляването на задълженията към резиденти извън еврозоната, деноминирани в евро, и ii) разходите за лихви, платени по нетното задължение на ЕЦБ в TARGET.

Графика 10

Нетно салдо в TARGET в рамките на Евросистемата, задължения към резиденти в еврозоната и резиденти извън еврозоната, деноминирани в евро, и ценни книжа, държани за целите на паричната политика

(млрд. евро)

През 2025 г. показателят други задължения на ЕЦБ намаля с 16,1 млрд. евро до 58,8 млрд. евро, главно поради спад на задълженията към резиденти извън еврозоната, деноминирани в евро, вследствие на по-малкия размер на депозитите, приети от ЕЦБ в ролята ѝ на фискален агент.^[22]

1.3.2 Нетен собствен капитал

Нетният собствен капитал на ЕЦБ се състои от нейния внесен капитал, всички суми, държани в провизиите за финансови рискове и в общия резервен фонд, сметките за преоценка, натрупаните загуби от предходни години и печалбата или загубата за годината.^[23],[24]

В края на 2025 г. нетният собствен капитал на ЕЦБ възлизаше на 60,9 млрд. евро (Графика 11 и Таблица 2). Това беше с 11,0 млрд. евро повече спрямо края на 2024 г. поради увеличението в сметките за преоценка, главно в резултат от повишаването на пазарната цена на златото в евро през 2025 г. Увеличението на нетния собствен капитал на ЕЦБ беше частично неутрализирано от понесената през 2025 г. загуба.

Графика 11

Нетният собствен капитал на ЕЦБ

(млрд. евро)

Нереализираните печалби по златото, чуждестранната валута и ценните книжа и други инструменти, които подлежат на ценова преоценка, не се признават за приход в отчета за приходите и разходите, а се записват направо по сметки за преоценка в пасивите на баланса на ЕЦБ. Салдата по тези сметки могат да се използват, за да се неутрализира въздействието от бъдещи неблагоприятни промени в съответните цени и/или курсове и по този начин те засилват устойчивостта на ЕЦБ срещу базовите рискове. През 2025 г. сметките за преоценка на златото, чуждестранната валута и ценните книжа и други инструменти нараснаха с 12,2 млрд. евро до 62,5 млрд. евро, предимно поради по-високите салда за преоценка на златото в резултат от покачването на пазарната му цена в евро. Този ефект беше частично неутрализиран от спада в салдата за преоценка на чуждестранните валути, предимно на щатския долар, поради понижението на курса им спрямо еврото (Графика 12).

Графика 12

Основни валутни курсове и цена на златото през периода 2021 – 2025 г.

(процентно изменение спрямо 2021 г., данни в края на годината)

С оглед на експозицията си на финансови рискове (вижте раздел 1.4.1 „Финансови рискове“) ЕЦБ може да задели провизии за финансови рискове, които да се използват до степен, счетена за необходима от Управителния съвет, за компенсиране на загуби, възникващи в резултат на тази експозиция. От края на 2023 г. насам тези провизии възлизат на нула, тъй като бяха използвани в пълен размер за покриване на загубите на ЕЦБ, възникнали през 2022 г. и 2023 г. При годишния преглед на размера на тези провизии Управителният съвет може да реши да ги попълни, след като ЕЦБ генерира отново печалба и компенсира натрупаните загуби, пренесени от минали години.

Загубата на ЕЦБ за годината е в размер на 1,3 млрд. евро (вижте раздел 1.3.3 „Отчет за приходите и разходите“). Както в предишните две години Управителният съвет реши да пренесе тази загуба в баланса на ЕЦБ и тя да бъде компенсирана от бъдещи печалби.

1.3.3 Отчет за приходите и разходите

През целия предходен четиригодишен период (Графика 13) резултатът на ЕЦБ бележеше спад на годишна база. През 2022 г. и 2023 г. по-ниският резултат беше следствие предимно от материализирането на лихвен риск, тъй като покачването на лихвените проценти в еврозоната доведе до незабавно увеличение на разходите на ЕЦБ за лихви по нейното нетно задължение в TARGET, което се олихвяваше с лихвения процент по основните операции по рефинансиране (ООР)^[25]. Същевременно доходът по активите ѝ не се увеличи в същата степен и със същия темп. Ситуацията остана непроменена и през 2024 г., въпреки че през юни същата година започна понижаване на основните лихвени проценти, тъй като разходите за лихви по нетното задължение в TARGET все още бяха средно по-високи от приходите от лихви по активите. Макар че през 2025 г. ЕЦБ отново отчете загуба, резултатът ѝ беше значително по-добър, отколкото през 2024 г., тъй като разликата между лихвените проценти по лихвоносните активи и приложимите към пасивите намаля, главно поради по-ниския среден процент на олихвяване на нетното задължение в TARGET, особено след новите намаления на основните лихвени проценти (вижте раздел 1.4.1 „Финансови рискове“).

Загубите на ЕЦБ от 2022 г. насам, които бяха предшествани от продължителен период на значителни печалби, отразяват ролята и необходимите действия по политиката на Евросистемата при изпълнението на нейния първостепенен мандат да поддържа ценова стабилност. Нещо повече, прилаганите мерки по паричната политика, като например програмите за закупуване на активи, спомогнаха за подобряване на икономическите резултати. До 2022 г. балансовото число на ЕЦБ нарастваше съществено, главно поради придобиването на ценни книжа по програмите за окончателни покупки. При активите повечето ценни книжа, държани в момента за целите на паричната политика, имат дълъг матуритет и фиксиран купон и са придобити в период на много ниски или нулеви лихвени проценти. Тези активи не са засегнати непосредствено от промените в основните лихвени проценти на ЕЦБ и продължават да генерират сравнително слаб доход от лихви. Същевременно паричният сетълмент на тези покупки чрез TARGET доведе до увеличаване на нетното задължение на ЕЦБ в системата, което е чувствително към промени в нейните основни лихвени проценти. От 2023 г. постепенното намаляване на наличностите от ценни книжа, държани за целите на паричната политика, в резултат от постепенното прекратяване на реинвестирането доведе до съответно намаление на нетното задължение в TARGET и по този начин – до спад на лихвения риск (вижте раздел 1.4.1 „Финансови рискове“).

Очаква се ЕЦБ отново да реализира печалба през 2026 г. или следващата година, макар че това ще зависи от бъдещите равнища на основните ѝ лихвени проценти и от обменните курсове, както и от размера и състава на баланса ѝ.

Във всеки случай финансовата солидност на ЕЦБ се основава на нейния капитал и на значителните ѝ сметки за преоценка, които общо възлизат на 71,4 млрд. евро в края на 2025 г. (вижте раздел 1.3.2 „Нетен собствен капитал“). Тя остава напълно способна да изпълнява първостепенния си мандат да поддържа ценова стабилност независимо от каквито и да е загуби.^[26]

Графика 13

Основни компоненти на отчета за приходите и разходите на ЕЦБ

(млн. евро)

През 2025 г. загубата на ЕЦБ за годината възлизаше на 1254 млн. евро – много по-ниска от загубата през 2024 г. поради значителен спад на нетните разходи за лихви (Графика 14).

Графика 14

Фактори, обуславящи печалбата/(загубата) на ЕЦБ за 2024 г. и 2025 г.

(млн. евро)

През 2025 г. нетните разходи за лихви на ЕЦБ възлизаха на 178 млн. евро спрямо 6983 млн. евро през 2024 г. (Графика 15). Основният компонент все така бяха значителните разходи за лихви, произтичащи от нетното задължение на ЕЦБ в TARGET, които неутрализират изцяло дохода от лихви по i) ценните книжа, държани за целите на паричната политика, ii) вземанията на ЕЦБ във връзка с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата, и iii) валутните резерви.

Графика 15

Нетен доход от/(разходи за) лихви

(млн. евро)

През 2025 г. нетният доход от лихви, генериран от ценни книжа, държани за целите на паричната политика, отбеляза слабо намаление с 36 млн. евро до 3814 млн. евро (Графика 16), главно поради по-ниските приходи от лихви от наличностите по APP (CBPP3, ABSPP и PSPP). Нетният доход от лихви от наличностите по APP намаля с 301 млн. евро до 2318 млн. евро, главно поради по-ниските приходи от лихви от наличностите по ABSPP, които намаляха с 281 млн. евро до 137 млн. евро заради значително по-малкия размер на наличностите вследствие на изплащането на ценни книжа. Доходът от лихви от ценни книжа, държани по PSPP, възлизаше на 2022 млн. евро, почти без промяна спрямо 2024 г., тъй като ценните книжа, държани по този портфейл, бяха придобити предимно при ниска доходност и поради това падежът им оказа само незначително въздействие върху този доход. За разлика от това нетният доход от лихви от ценни книжа, държани по PEPP, нарасна с 275 млн. евро до 1481 млн. евро, компенсирайки почти изцяло спада на дохода от други портфейли по паричната политика. Това се дължеше главно на по-ниските разходи за амортизация на премии по ценни книжа на публичния сектор.

Графика 16

Нетен доход от/(разходи за) лихви по ценни книжа, държани за целите на паричната политика

(млн. евро)

Нетният доход от лихви по валутните резерви намаля с 449 млн. евро до 2089 млн. евро, предимно в резултат от по-ниските приходи от лихви от ценните книжа, деноминирани в щатски долари.

През 2025 г. доходът от лихви, произтичащ от дела на ЕЦБ в евробанкнотите, и разходите за лихви, произтичащи от олихвяването на вземанията на НЦБ във връзка с прехвърлянето на валутни резерви, намаляха съответно с 2332 млн. евро до 2900 млн. евро и с 659 млн. евро до 790 млн. евро. Тези спадове се дължаха на по-ниския среден процент на олихвяване (2,3% през 2025 г. спрямо 4,1% през 2024 г.) вследствие на намаляването на основните лихвени проценти на ЕЦБ и, в по-малка степен, на прилагането като основа за олихвяването на лихвения процент по депозитното улеснение, а не по основните операции по рефинансиране.

До голяма степен по същата причина през 2025 г. нетните разходи за лихви, произтичащи от салдата в TARGET, дължими от/на НЦБ, намаляха със 7968 млн. евро на 7706 млн. евро. По-ниските салда в TARGET, главно в резултат от настъпването на падежа на ценни книжа, държани за целите на паричната политика, също допринесоха за това намаление.

През 2025 г. нетните други разходи за лихви отбелязаха спад от 994 млн. евро до 485 млн. евро. Това се дължеше главно на по-ниски разходи за лихви по i) депозити, приети от ЕЦБ в ролята ѝ на фискален агент, ii) салдата на спомагателни системи в еврозоната и iii) парични средства, получени като обезпечение при транзакции по предоставяне в заем на ценни книжа. Причината са по-ниските средни проценти на олихвяване през 2025 г. и по-ниските средни салда по тези три елемента. Тези промени бяха частично неутрализирани от по-ниския доход от лихви по портфейла от собствени средства, главно поради по-ниската амортизация на сконтови облигации.

През 2025 г. нетните реализирани печалби от финансови операции бяха в размер на 950 млн. евро спрямо загуба от 17 млн. евро през 2024 г. (Графика 17). Това може да бъде отдадено предимно на реализирани печалби от курсови разлики вследствие на стандартно ребалансиране на състава на валутните резерви на ЕЦБ през първото тримесечие на 2025 г. за привеждане в съответствие с целевото разпределение. Постъпленията от продажбата на малка част от наличностите в щатски долари бяха изцяло реинвестирани в японски йени (Графика 18).

За общия резултат допринесоха и нетните ценови печалби от продажби на деноминирани в щатски долари ценни книжа, чиято пазарна цена бе повлияна положително от спада на съответната им доходност през годината (Графика 19).

Графика 17

Реализирани печалби/(загуби) от финансови операции

(млн. евро)

Графика 18

Тримесечни реализирани печалби/(загуби) от финансови операции през 2024 г. и 2025 г.

(млн. евро)

Графика 19

Доходност на двегодишните държавни облигации в Съединените щати, Япония и Китай

(проценти годишно; данни в края на месеца)

Нереализираните загуби от преоценка се отразяват в отчета за приходите и разходите на ЕЦБ под формата на намаления на стойността в края на годината. През 2025 г. тези намаления на стойността възлизаха на 1446 млн. евро (Графика 20). В резултат от обезценяването на чуждестранни валути спрямо еврото до обменен курс под цената на придобиване нереализираните курсови загуби възлизаха на 1316 млн. евро. Преди всичко японската йена поевтиня с 13% на годишна база, което доведе до обезценка на наличностите в тази валута с 1229 млн. евро. Имаше и нереализирани ценови загуби в размер на 130 млн. евро, дължащи се на спад в пазарната стойност на редица ценни книжа, държани главно в портфейлите от собствени средства и японски йени.

Графика 20

Намаления на стойността на финансови активи и позиции

(млн. евро)

Общият размер на оперативните разходи на ЕЦБ, включително за амортизация и за услуги по производството на банкноти, намаля с 42 млн. евро до 1428 млн. евро (Графика 21). Това се дължеше главно на по-ниски разходи за персонала, свързани с изплащането на доходи след приключване на трудовите правоотношения и други дългосрочни компенсации, главно поради факта, че през 2024 г. бяха променени правилата на пенсионните програми на ЕЦБ и в отчета за приходите и разходите за същата година бяха признати изцяло свързаните с това еднократни разходи.

Свързаните с банковия надзор разходи се покриват изцяло от такси, които се начисляват ежегодно на поднадзорните лица. Въз основа на фактическите разходи на ЕЦБ за изпълнение на нейните задачи по банковия надзор приходите от надзорни такси за 2025 г. възлизат на 690 млн. евро.^[27]

Графика 21

Оперативни разходи и приходи от надзорни такси

(млн. евро)

1.4 Управление на риска

Управлението на риска е критично важна част от дейността на ЕЦБ. То се извършва чрез непрекъснат процес на i) идентифициране и оценка на рисковете, ii) преразглеждане на стратегията и политиките по отношение на рисковете, iii) прилагане на мерки за редуциране на рисковете и iv) наблюдаване и докладване на рисковете. За всички тях са разработени ефективни методологии, процеси и системи (Диаграма 2).

Диаграма 2

Цикъл на управлението на риска

В следващите раздели са представени рисковете, техните източници и приложимите рамки за контрол на риска.

1.4.1 Финансови рискове

Изпълнителният съвет предлага политики и процедури, които осигуряват подходящо ниво на защита срещу финансовите рискове, на които е изложена ЕЦБ. Комитетът за управление на риска (RMC), който се състои от експерти от централните банки от Евросистемата, допринася за наблюдението, измерването и отчитането на финансовите рискове, свързани с баланса на Евросистемата, и определя и преразглежда съответните методологии и рамки. По този начин комитетът помага на органите за вземане на решения да осигуряват подходящо равнище на защита на Евросистемата.

Финансови рискове възникват от операциите на ЕЦБ и свързаните с тях експозиции. Рамките за контрол и лимитите на риска, които ЕЦБ прилага при управлението на своя рисков профил, варират според вида операция, отразявайки инвестиционните или свързаните с политиката предназначения на различните портфейли и рисковите характеристики на базовите активи.

ЕЦБ използва редица разработени от нейните експерти техники за оценка, за да наблюдава и оценява рисковете. Тези техники се основават на единна рамка за симулация на пазарен и кредитен риск. Основните концепции, техники и допускания при моделирането, които са в основата на измерителите на риска, се опират на секторни стандарти и на налични пазарни данни. В типичния случай за количественото изразяване на риска се използва показателят „Очакван недостиг“ (ES) с доверителна вероятност 99%, за едногодишен срок.^[28] За изчисляване на рисковете се използват два метода: i) счетоводен метод, при който вниманието е насочено към въздействието върху отчета на ЕЦБ за приходите и разходите и загубите се поемат най-напред от съответните сметки за преоценка; и ii) финансов метод, който е съсредоточен върху въздействието на финансовите загуби върху цялостния нетен собствен капитал на ЕЦБ, без да се вземат предвид сметките за преоценка като буфер при изчисляването на риска. Освен това ЕЦБ изчислява други измерители на риска с различна доверителна вероятност, извършва анализи на чувствителността и на стрес сценарии и оценява по-дългосрочните перспективи за експозициите и дохода, за да поддържа изчерпателна картина на рисковете.^[29]

През годината общият размер на рисковете на ЕЦБ леко намаля. В края на 2025 г. общият размер на финансовите рискове по баланса на ЕЦБ, измерен посредством очаквания недостиг (ES) при доверителна вероятност 99% за едногодишен срок с прилагане на счетоводния метод, възлизаше на 15,2 млрд. евро – малко под оценката на рисковете в края на 2024 г. (Графика 22). Намалението на риска, предизвикано от свиването на наличностите на ЕЦБ от ценни книжа на публичния сектор по APP и PEPP, беше неутрализирано в значителна степен от нарасналите рискове, свързани с чуждестранните резервни активи на ЕЦБ и с деноминирания в евро портфейл от собствени средства.

Графика 22

Общ размер на финансовите рискове (ES 99%, счетоводен метод)

(млрд. евро)

Кредитен риск произтича от портфейлите на ЕЦБ по паричната политика, деноминирания в евро портфейл от собствени средства и валутните резерви. Макар че дълговите ценни книжа, държани за целите на паричната политика, се оценяват по амортизирана стойност, подлежаща на обезценка, и следователно при отсъствие на продажби не са изложени на ценови промени, свързани с миграция на кредитен рейтинг, те все пак са изложени на риск от кредитно неизпълнение. Деноминираните в евро собствени средства и валутните резерви се оценяват по пазарна цена и съответно са изложени на риск от миграция на кредитен рейтинг и риск от кредитно неизпълнение. В сравнение с 2024 г. кредитният риск е намалял вследствие на по-малкия размер на ценните книжа, държани за целите на паричната политика.

Той се редуцира предимно посредством прилагането на критерии за допустимост, процедури за надлежна проверка и лимити, които варират според различните портфейли.

Валутен и стоков риск произтичат от наличностите на ЕЦБ в чуждестранна валута и злато. Валутният риск нарасна спрямо 2024 г.

Предвид ролята на тези активи в паричната политика ЕЦБ не хеджира свързаните с тях валутни и стокови рискове. Вместо това тези рискове се редуцират посредством наличието на сметки за преоценка и диверсификация на наличностите между различни валути и злато.

Малка част от деноминирания в евро портфейл на ЕЦБ от собствени средства е инвестиран в капиталови борсово търгувани фондове, които проследяват бенчмаркове, съобразени с Парижкото споразумение, което поражда риск от капиталови инструменти.

Предвид малкия размер на инвестицията рискът за ЕЦБ от капиталови инструменти е незначителен. Той се редуцира посредством диверсификация и приложими сметки за преоценка.

Наличностите на ЕЦБ от чуждестранна валута и портфейлът ѝ от собствени средства, деноминиран в евро, се инвестират главно в ценни книжа с фиксиран доход и са изложени на пазарен лихвен риск, като се има предвид, че се оценяват по пазарна цена. Близо половината от валутните резерви на ЕЦБ се инвестират в активи със сравнително кратък матуритет (вижте Графика 7 в раздел 1.3.1 „Балансово число“), докато активите в портфейла от собствени средства като цяло имат по-дълги матуритети (Графика 9 в раздел 1.3.1 „Балансово число“). Лихвеният риск по портфейла от собствени средства на ЕЦБ, измерен чрез счетоводния метод, се увеличи спрямо 2024 г.

Пазарният лихвен риск на ЕЦБ се редуцира посредством политики за разпределение на активите и сметки за преоценка.

ЕЦБ е изложена също така и на лихвен риск, произтичащ от несъответствия между лихвения доход по нейните активи и лихвите, изплащани по пасивите ѝ, което оказва влияние върху нейния нетен доход от лихви. Този риск не е пряко свързан с конкретен портфейл, а по-скоро със структурата на баланса на ЕЦБ като цяло, и по-специално със съществуването на матуритетни несъответствия и несъответствия в доходността между активите и пасивите. Лихвеният риск намаля през 2025 г. в отражение на по-малкия размер на пасивите на ЕЦБ след свиването на наличностите от ценни книжа по APP и PEPP. Освен че се измерва като част от ES при доверителна вероятност 99% в едногодишен хоризонт, той се наблюдава посредством прогнози за рентабилността на ЕЦБ в средносрочен до дългосрочен план.

Този тип риск се управлява посредством политики за разпределение на активите и се редуцира допълнително от наличието на нелихвоносни пасиви в баланса на ЕЦБ.

Материализирането на лихвен риск доведе до загуби от 2022 г. насам и през 2025 г. ЕЦБ все още имаше нетни разходи за лихви. Те бяха значително по-ниски в сравнение с предходните две години, главно поради понижаването на лихвения процент по депозитното улеснение, който от 1 януари 2025 г. е главният лихвен процент по пасивите. Макар че се очаква ЕЦБ да започне да отчита нетен доход от лихви в близко бъдеще, предвид споменатото несъответствие между матуритет и доходност на активите и пасивите не може да се изключи възможността за по-нататъшни загуби от лихви през следващите години.

Рисковете, свързани с изменението на климата, постепенно се включват в рамката на ЕЦБ за управление на рисковете. През 2022 г. Евросистемата проведе първия климатичен стрес тест на баланса си, който даде възможност за предварителна оценка на въздействието от този риск върху баланса на ЕЦБ.^[30] През 2024 г. беше проведен още един стрес тест, свързан с климата, а през следващите години ще продължат редовно да се провеждат климатични стрес тестове.^[31]

1.4.2 Операционен риск

Управлението на операционния риск е неразделна част от структурата на институционалното управление на ЕЦБ и от управленческите процеси.^[32] Изпълнителният съвет отговаря за политиката и рамката на ЕЦБ за управление на операционния риск и ги одобрява, а Комитетът за управление на операционния риск го подпомага при изпълнението на неговата роля да контролира управлението на операционните рискове.^[33]

Главната цел на рамката на ЕЦБ за управление на операционния риск е да допринася за това ЕЦБ да изпълнява мисията и целите си, защитавайки същевременно своята репутация и активи от загуба, злоупотреба или вреда. Съгласно рамката за управление на операционния риск всяко структурно звено има задължението да идентифицира, подлага на оценка, отчита, наблюдава и противодейства на своите операционни рискове, инциденти и мерки за контрол. В този смисъл политиката на ЕЦБ по отношение на поносимостта към риск дава насоки за стратегиите за противодействие на риска и процедурите за приемане на рисковете. Тя е свързана с петстепенна матрица на риска, която се основава на скали за категоризиране на въздействието и вероятността посредством количествени и качествени критерии.

Средата, в която работи ЕЦБ, е изложена на все по-сложни и взаимосвързани заплахи, включително геополитически рискове, заплахи за киберсигурността и предизвикателства за устойчивостта. Текущите дейности на ЕЦБ са свързани с широк диапазон от операционни рискове. Областите, които пораждат безпокойство за ЕЦБ, обхващат разнообразни нефинансови рискове, свързани с хора, системи, процеси, взаимоотношения с трети страни и външни събития. Ето защо тя е въвела процеси за улесняване на текущото и ефективно управление на операционните рискове и за интегриране на информацията за рисковете в процеса на вземане на решения. Освен това тя продължава да съсредоточава усилията си върху това да засили своята устойчивост, като възприема широк поглед към рисковете и възможностите „от край до край“, обхващайки и свързани с устойчивостта аспекти. Установени са структури за действие и планове за извънредни обстоятелства, така че да се осигури непрекъснатост на критично важните функции в случай на срив или криза.

1.4.3 Риск от неправомерно поведение

ЕЦБ има нарочна Служба за съответствие и управление като основно звено за управление на риска. Нейното предназначение е да засили рамката за институционално управление на ЕЦБ като мярка срещу риска от неправомерно поведение.^[34] Целта е тя да съдейства на Изпълнителния съвет в задачата да защитава интегритета и репутацията на ЕЦБ, да налага етични стандарти за поведение и да засили отчетността и прозрачността. Независим Комитет по етика предоставя консултации и указания на високопоставените длъжностни лица в ЕЦБ по въпроси, свързани с интегритета и поведението, и съдейства на Управителния съвет да управлява по подходящ и последователен начин рисковете на ниво висше ръководство. Комитетът по етичните въпроси и нормативното съответствие действа на равнището на Евросистемата и единния надзорен механизъм за постигане на съгласувано прилагане на етичните рамки за НЦБ и националните компетентни органи.

2 Финансов отчет на ЕЦБ

2.1 Баланс към 31 декември 2025 г.

2.2 Отчет за приходите и разходите за годината,
приключваща на 31 декември 2025 г.

Франкфурт на Майн, 17 февруари 2026 г.
Европейска централна банка

Кристин Лагард
Председател

2.3 Счетоводна политика

Форма и представяне на финансовия отчет

Финансовият отчет на ЕЦБ е изготвен в съответствие със следните принципи на счетоводната политика,^[35] които според Управителния съвет на ЕЦБ осигуряват справедливо представяне на отчета и същевременно отразяват характера на централнобанковата дейност.

Счетоводни принципи

Приложени са следните счетоводни принципи: икономическа реалистичност и прозрачност, благоразумие, същественост, последователност и съпоставимост, принцип на действащото предприятие, принцип на текущото начисляване и признаване на събития, настъпили след датата на баланса.

Признаване на активи и пасиви

Актив или пасив се признава в баланса само в случаите, когато е вероятно свързана бъдеща икономическа полза да се отчете като входящ или изходящ финансов поток на ЕЦБ, по същество всички свързани рискове и ползи са прехвърлени на ЕЦБ, а цената на придобиване или стойността на актива или размерът на задължението могат да бъдат надеждно измерени.

База на счетоводното отчитане

Отчетът е изготвен на база историческа стойност, модифицирана така, че да включва пазарна оценка на търгуемите ценни книжа (различни от държаните понастоящем дългови ценни книжа за целите на паричната политика), златото и всички други балансови и задбалансови активи и пасиви, деноминирани в чуждестранна валута.

Транзакциите по финансови активи и пасиви се отразяват по сметките според датата, на която е извършено плащането.

С изключение на спот транзакциите с ценни книжа транзакциите с финансови инструменти, деноминирани в чуждестранна валута, се записват по задбалансови сметки на датата на сделката. На датата на плащането задбалансовите счетоводни записи се сторнират и транзакциите се записват по баланса. Покупките и продажбите на чуждестранна валута се отразяват върху нетната валутна позиция на датата на сделката, като резултатите, произтичащи от продажбите, също се изчисляват на тази дата. Начислените лихви, премии и отстъпки, свързани с деноминирани в чуждестранна валута финансови инструменти, се изчисляват и осчетоводяват на дневна база, като валутната позиция също се променя ежедневно в резултат от тези начисления.

Активи и пасиви в злато и чуждестранна валута

Активите и пасивите, деноминирани в чуждестранна валута, се превръщат в евро по обменния курс на датата на баланса. Приходите и разходите се преобразуват по обменния курс на датата на осчетоводяване. Преоценката на активите и пасивите в чуждестранна валута, включително балансови и задбалансови инструменти, се извършва валута по валута.

Преоценката по пазарна цена на активи и пасиви, деноминирани в чуждестранна валута, се извършва отделно от валутната преоценка.

Златото се оценява по пазарната цена към датата на баланса. Не се прави разграничение между разликите в ценовата и валутната преоценка на златото. Вместо това се осчетоводява единствена оценка на златото на база цената на унция чисто злато в евро, която за годината, приключваща на 31 декември 2025 г., се изчислява според обменния курс на еврото към щатския долар на 31 декември 2025 г.

Специалните права на тираж (СПТ) се определят като кошница от валути и стойността им се изчислява като претеглена сума на обменните курсове на пет основни валути (щатски долар, евро, китайски юан, японска йена и британска лира). Наличностите на ЕЦБ от СПТ са превърнати в евро по обменния курс на еврото спрямо СПТ на 31 декември 2025 г.

Ценни книжа

Ценни книжа, държани за целите на паричната политика
Дълговите ценни книжа, държани понастоящем за целите на паричната политика, се отчитат по амортизирана стойност, подлежаща на обезценка.

Други ценни книжа
Търгуемите ценни книжа (различни от дълговите ценни книжа, държани понастоящем за целите на паричната политика) и други подобни активи се оценяват или по средни пазарни цени, или въз основа на съответната крива на доходност на датата на баланса, ценна книга по ценна книга. Включените в ценни книжа опции не се отделят за целите на оценката. За годината, приключваща на 31 декември 2025 г., са използвани средните пазарни цени от 30 декември 2025 г.

Търгуемите инвестиционни фондове се преоценяват на нетна основа на равнище фонд, като се използва тяхната нетна стойност на активите. Не се прилага нетиране на нереализираните печалби и загуби в различните инвестиционни фондове.

Неликвидните акции и всякакви други капиталови инструменти, държани като постоянни инвестиции, се оценяват по цена на придобиване, подлежаща на обезценка.

Признаване на доходи

Приходите и разходите се признават за периода, в който са възникнали.^[36] Реализираните печалби и загуби, произтичащи от продажбата на чуждестранна валута, злато и ценни книжа, се включват в отчета за приходите и разходите. Такива реализирани печалби и загуби се изчисляват въз основа на средната цена на съответния актив.

Нереализираните печалби не се признават за приход, а се прехвърлят пряко по сметка за преоценка.

Нереализираните загуби се отразяват в отчета за приходите и разходите, ако в края на годината превишават предходни печалби от преоценка, натрупани в съответната сметка за преоценка. Такива нереализирани загуби по каквито и да е ценни книжа, валута или наличности от злато не се нетират с нереализираната печалба по други ценни книжа, валута или злато. В случай на такива нереализирани загуби по която и да е позиция, отразена в отчета за приходите и разходите, нейната средна цена се намалява до обменния курс или пазарната цена в края на годината.

Загубите от обезценка се включват в отчета за приходите и разходите и не се сторнират през следващите години, освен ако обезценката не намалее и намалението не може да бъде отдадено на наблюдаемо събитие, настъпило след първоначалното ѝ отчитане.

Премиите или отстъпките по ценни книжа се амортизират през остатъчния им договорен срок.

Обратни сделки

Обратните сделки са операции, при които ЕЦБ купува или продава активи по споразумения за обратно изкупуване (репо сделки).

При репо сделките ценните книжа се продават срещу парични средства, като същевременно се сключва споразумение за обратното им изкупуване от контрагента по договорена цена на определена бъдеща дата. Споразуменията за обратно изкупуване се отчитат като обезпечени депозити в пасивите на баланса. Ценните книжа, продадени в резултат на такова споразумение, остават в баланса на ЕЦБ.

При обратните репо сделки ценните книжа се купуват срещу парични средства, като същевременно се сключва споразумение за обратната им продажба на контрагента по договорена цена на определена бъдеща дата. Обратните репо сделки се отразяват като обезпечени заеми в активите на баланса, но не се включват в наличностите от ценни книжа на ЕЦБ.

Обратните транзакции (включително транзакции по предоставяне в заем на ценни книжа), осъществени по програма, предлагана от специализирани институции, се отразяват в баланса само когато обезпечението е предоставено под формата на парични средства, които остават неинвестирани.

Задбалансови инструменти

Валутните инструменти, които включват валутни форуърдни транзакции, форуърд частта на валутни суапове и други валутни инструменти, свързани с обмяната на една валута в друга на определена бъдеща дата, се включват в нетната валутна позиция за целите на изчисляването на средната цена и на валутните печалби и загуби.

Лихвените инструменти се преоценяват инструмент по инструмент. Ежедневните промени в маржовете на отклонение на отворените лихвени фючърсни договори се записват в отчета за приходите и разходите.

Оценяването на форуърдните транзакции с ценни книжа се извършва въз основа на общоприети методи за оценка с използване на наблюдаеми пазарни цени и курсове и дисконтови фактори от датата на плащане до датата на оценката.

Дълготрайни активи

Дълготрайните активи, включително нематериалните активи, но без земята и произведенията на изкуството, се оценяват по цена на придобиване минус амортизацията. Земята и произведенията на изкуството се оценяват по цена на придобиване. Главната сграда на ЕЦБ се оценява по цена на придобиване минус амортизация, подлежаща на обезценка. Що се отнася до амортизацията на главната сграда на ЕЦБ, разходите се причисляват към съответните компоненти на активи, чиято амортизация се извършва въз основа на оценка на полезния им живот. Амортизацията се изчислява на линейна база за очаквания полезен живот на актива, като се започне от тримесечието след като той е станал достъпен за използване. Очакваният полезен живот, който се прилага към основните класове активи, е, както следва:

Периодът на амортизация по отношение на капитализираните разходи за основни ремонти, свързани със сегашните сгради под наем, където се помещава ЕЦБ, е коригиран така, че да бъдат взети предвид всякакви събития, които влияят върху очаквания полезен живот на засегнатия актив.

ЕЦБ извършва годишен тест за обезценка на своята главна сграда и свързани с офисни сгради активи с право на ползване (вижте „Лизинг“ по-долу). Ако се установи показател за обезценка и се прецени, че е възможно стойността на актива да е намаляла, се оценява възстановимата стойност. Ако възстановимата стойност е под нетната балансова стойност, в отчета за приходите и разходите се записва загуба от обезценка.

Дълготрайни активи на стойност под 10 000 евро се отписват в годината на придобиване.

Дълготрайни активи, които отговарят на критериите за капитализиране, но са все още в процес на строителство или разработване, се отчитат в показателя „Незавършено капитално строителство“. Свързаните с това разходи се прехвърлят към съответните класове дълготрайни активи, когато активите станат достъпни за ползване.

Лизинг

ЕЦБ действа и като лизингополучател, и като сублизингодател.

ЕЦБ като лизингополучател
При всички лизинги, включващи материален актив, при които ЕЦБ се явява лизингополучател, съответният актив с право на ползване и задължението по лизинга се отразяват в баланса на началната дата на лизинга, т.е. когато активът стане достъпен за ползване, и се отчитат съответно в релевантните класове дълготрайни активи в „Материални и нематериални дълготрайни активи“ и в „Други (пасиви)“. При лизинги, които отговарят на критериите за капитализиране, но съответният актив е все още в процес на строителство или преустройство, разходите преди началната дата на лизинга се отчитат в показателя „Незавършено капитално строителство“.

Активите с право на ползване се оценяват по цена на придобиване минус амортизацията. Освен това свързаните с офисни сгради активи с право на ползване подлежат на обезценка (за повече информация за годишния тест за обезценка вижте „Дълготрайни активи“ по-горе). Амортизацията се изчислява на линейна база от началната дата на лизинга или до края на полезния живот на актива с право на ползване, или до изтичането на срока на лизинга – което от двете настъпи по-рано.

Задължението по лизинга първоначално се измерва по настоящата стойност на бъдещите плащания по него (включваща само лизинговите компоненти), дисконтирана с диференциалния лихвен процент на ЕЦБ. След това то се измерва по амортизирана стойност по метода на ефективния лихвен процент. Свързаните с това разходи за лихви се записват в отчета за приходите и разходите в показателя „Разходи за лихви“. При промяна в бъдещи плащания по лизинг, произтичащи от промяна в индекс или друга преоценка на съществуващия договор, задължението по лизинга се преизчислява. Всяко такова преизчисление води до съответна корекция на балансовата стойност на актива с право на ползване.

Краткосрочен лизинг със срок до 12 месеца и лизинг на активи с ниска стойност под 10 000 евро (в съответствие с прага, който се прилага за признаването на дълготрайни активи) се записват като разход в отчета за приходите и разходите.

ЕЦБ като сублизингодател
При всички лизинги, при които ЕЦБ се явява сублизингодател, тя предоставя на трети страни право на ползване на базов актив (или на част от такъв актив), като същевременно остава в сила договорът между първоначалния лизингодател и ЕЦБ (основен лизинг). Сублизингът се класифицира като финансов или оперативен^[37] според актива с право на ползване, произтичащ от основния лизинг, а не според базовия актив.

Сублизингите, при които ЕЦБ се явява сублизингодател, се класифицират като финансови лизинги. При такива лизинги ЕЦБ отписва от „Материални и нематериални дълготрайни активи“ актива с право на ползване, свързан с основния лизинг (или част от него), който се прехвърля на сублизингополучателя, а в „Други (активи)“ вписва сублизингово вземане. Лизинговото задължение по основния лизинг остава незасегнато от сублизинга.

На началната дата на лизинга сублизинговото вземане се измерва първоначално по настоящата стойност на бъдещите лизингови плащания към ЕЦБ, дисконтирана с дисконтовия процент, използван за основния лизинг. След това то се измерва по амортизирана стойност по метода на ефективния лихвен процент. Свързаните с това приходи от лихви се записват в отчета за приходите и разходите в показателя „Доход от лихви“.

Доходи след приключване на трудовите правоотношения и други дългосрочни компенсации

Преглед на уредбата
ЕЦБ поддържа пенсионни програми с дефинирани доходи за своите служители, за членовете на Изпълнителния съвет и за членовете на Надзорния съвет, които са служители на ЕЦБ.

Пенсионната програма за служителите се финансира с активи, съхранявани във фонд за дългосрочни компенсации на служителите. Тя включва стълб на дефинираните доходи и стълб на дефинираните вноски. Както ЕЦБ, така и служителите правят задължителни вноски в стълба на дефинираните доходи на програмата. Допълнително служителите могат да правят доброволни вноски в стълб на дефинираните вноски. При пенсиониране те могат да превърнат натрупаната стойност по своята сметка за дефинирани вноски в допълнителен анюитет.^[38]

За членовете на Изпълнителния съвет и за членовете на Надзорния съвет, които са служители на ЕЦБ, са налице финансово необезпечени споразумения за доходи след приключване на трудовите правоотношения и други дългосрочни компенсации (включително пенсии). За служителите са налице финансово необезпечени споразумения за доходи след приключване на трудовите правоотношения и други дългосрочни компенсации (различни от пенсии).

Нетно задължение по дефинирани доходи
Задължението, признато в баланса в показателя „Други (пасиви)“ във връзка с пенсионните програми с дефинирани доходи, включително други дългосрочни компенсации, представлява настоящата стойност на задължението по дефинирани доходи на датата на баланса минус справедливата стойност на активите по пенсионните програми.

Настоящата стойност на задължението по дефинирани доходи се изчислява ежегодно от независими актюери, като се използва методът на прогнозна условна единица. За целта се дисконтират очакваните бъдещи парични потоци, като се използва лихвен процент, който се основава на пазарната доходност на датата на баланса на висококачествени корпоративни облигации, деноминирани в евро, които имат матуритет, подобен на свързаното задължение.

Актюерски печалби и загуби могат да възникнат от наложени от опита корекции (ако действителните резултати са различни от по-рано направените актюерски допускания) и от промени в самите актюерски допускания.

Нетна стойност на дефинираните доходи
Нетната стойност на дефинираните доходи се разделя на компоненти, които се отразяват в отчета за приходите и разходите, и преизчисления по отношение на доходите след приключване на трудовите правоотношения, които се отразяват в баланса в показателя „Сметки за преоценка“.

Нетната стойност, отнесена в отчета за приходите и разходите, включва:

1. начислените за годината разходи за текущо обслужване по дефинираните доходи;
2. разходите за ретроспективно обслужване, ако има такива, по дефинираните доходи в резултат от промяна в пенсионната програма;
3. нетните разходи за лихви по нетното задължение по дефинирани доходи според дисконтовия лихвен процент;
4. преизчисленията по отношение на други дългосрочни компенсации.

Нетната стойност, посочена в „Сметки за преоценка“, включва:

1. актюерски печалби и загуби във връзка с доходи след приключване на трудовите правоотношения;
2. фактическата възвръщаемост на активите по пенсионната програма с изключение на средствата, включени в нетната лихва по нетното задължение по дефинирани доходи.

Техният размер се определя ежегодно от независими актюери.

Салда в рамките на ЕСЦБ/Евросистемата

Салдата в рамките на ЕСЦБ възникват основно в резултат от презгранични плащания в Европейския съюз (ЕС), които се извършват в евро в резервни пари. В голямата си част тези транзакции са инициирани от субекти на частното право (например кредитни институции, предприятия и частни лица). Техният сетълмент се извършва чрез TARGET – Трансевропейската автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време. Те пораждат двустранни салда по сметките в TARGET на централните банки от ЕС. Плащания, извършени от ЕЦБ и националните централни банки (НЦБ), също засягат тези сметки. Всички сетълменти автоматично се агрегират и коригират и стават част от единствена позиция на всяка НЦБ към ЕЦБ. В счетоводните книги на ЕЦБ тези позиции представляват нетно вземане или задължение на всяка НЦБ към останалите банки от Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). Движенията по сметките в TARGET се отразяват ежедневно в счетоводните записи на ЕЦБ и НЦБ.

Салдата в рамките на Евросистемата на НЦБ от еврозоната към ЕЦБ, възникващи във връзка с TARGET, се отразяват в баланса на ЕЦБ като единствена нетна позиция по активите или пасивите в показателя „Вземания, свързани с TARGET (нето)“ или в „Задължения, свързани с TARGET (нето)“. Салда в рамките на ЕСЦБ на НЦБ извън еврозоната към ЕЦБ, произтичащи от участието им в TARGET, се представят в показателя „Задължения към резиденти извън еврозоната, деноминирани в евро“.^[39]

Салдата в рамките на Евросистемата, произтичащи от разпределянето на евробанкноти в нея, се включват като единствен нетен актив в показателя „Вземания във връзка с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата“ (вижте „Банкноти в обращение“ по-долу).

Салдата в рамките на Евросистемата, произтичащи от прехвърлянето на чуждестранни резервни активи към ЕЦБ от НЦБ, които се присъединяват към Евросистемата, са деноминирани в евро и се представят в показателя „Задължения, еквивалентни на прехвърляне на валутни резерви“.

Други салда в рамките на Евросистемата, деноминирани в евро (например междинно разпределение на печалбата на ЕЦБ, ако има такава, между НЦБ), се отразяват в баланса на ЕЦБ като единствена нетна позиция по активите или пасивите в показателя „Други вземания в рамките на Евросистемата (нето)“ или „Други задължения в рамките на Евросистемата (нето)“.

Банкноти в обращение

ЕЦБ и НЦБ от еврозоната, които заедно образуват Евросистемата, емитират евробанкнотите.^[40] Общата стойност на евробанкнотите в обращение се разпределя между централните банки от Евросистемата в последния работен ден на всеки месец в съответствие с алгоритъма за разпределяне на банкнотите.^[41]

На ЕЦБ е разпределен дял от 8% от общата стойност на евробанкнотите в обращение, който се оповестява в пасивите на баланса в позицията „Банкноти в обращение“. Делът на ЕЦБ в общото количество евробанкноти в обращение е обезпечен с вземания от НЦБ. Тези лихвоносни вземания^[42] са включени в показателя „Вземания във връзка с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата“ (вижте „Салда в рамките на ЕСЦБ/Евросистемата“ по-горе). Доходите от лихви по тези вземания се включват в отчета за приходите и разходите в показателя „Доход от лихви“.

Провизии за финансови рискове

Управителният съвет може да реши да прехвърли целия доход на ЕЦБ или част от него към провизии за финансови рискове. Тези провизии може да се използват в необходимата според Управителния съвет степен за компенсиране на загуби, възникнали вследствие на експозиции на финансови рискове. Въз основа на оценката на ЕЦБ за експозицията ѝ на финансови рискове и като се вземат предвид редица фактори, всяка година се преразглежда дали продължава необходимостта от такива провизии и какъв да бъде размерът им, освен ако размерът им е нула и същевременно няма доход на ЕЦБ, който да бъде прехвърлен към тях.^[43]

Междинно разпределение на печалбата

Сума, равна на сбора от дохода на ЕЦБ от евробанкноти в обращение и дохода, възникващ от дългови ценни книжа, държани за целите на паричната политика и закупени по i) програмата за пазарите на ценни книжа; ii) третата програма за закупуване на обезпечени облигации; iii) програмата за закупуване на обезпечени с активи ценни книжа; iv) програмата за закупуване на активи на публичния сектор; и v) програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия, се разпределя през януари следващата година в междинно разпределение на печалбата, освен ако Управителният съвет не реши друго.^[44] Такова решение се взема, когато въз основа на мотивиран разчет, изготвен от Изпълнителния съвет, Управителният съвет очаква ЕЦБ да претърпи обща годишна загуба или да реализира годишна печалба, по-малка от този доход. Управителният съвет може също така да реши да прехвърли целия този доход или част от него към провизиите за финансови рискове (вижте „Провизии за финансови рискове“ по-горе).

Освен това той може да вземе решение за приспадане от сумата на приходите от евробанкноти в обращение, подлежаща на междинно разпределение през януари, на разходите, направени от ЕЦБ във връзка с емитирането и обработката на евробанкноти.

Събития, настъпили след приключване на баланса

Стойността на активите и пасивите се коригира за събития, настъпили между датата на годишния баланс и датата, на която Изпълнителният съвет разрешава представянето на годишния отчет на ЕЦБ за одобрение от Управителния съвет, ако такива събития се отразяват съществено върху състоянието на активите и пасивите към датата на баланса.

Важни събития, настъпили след датата на баланса, които не се отразяват върху състоянието на активите и пасивите към датата на баланса, се посочват в приложенията.

Промени в счетоводната политика

През 2025 г. нямаше промени в счетоводната политика, прилагана от ЕЦБ.

Други въпроси

На 13 март 2024 г. Управителният съвет взе решение за промени в оперативната рамка за провеждане на паричната политика.^[45] Във връзка с това той реши също от 1 януари 2025 г. лихвеният процент по депозитното улеснение на Евросистемата да бъде основа за олихвяването на i) вземания във връзка с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата, ii) салда в TARGET, дължими от/на НЦБ, и iii) задължения, еквивалентни на прехвърлянето на валутни резерви. До края на 2024 г. за основа на това олихвяване служеше лихвеният процент, прилаган от Евросистемата в нейните търгове за основните операции по рефинансиране.

Назначаване на външен одитор

В съответствие с член 27 от Устава на ЕСЦБ и въз основа на препоръка на Управителния съвет Съветът на ЕС одобри назначаването на Forvis Mazars GmbH & Co. KG Wirtschaftsprüfungsgesellschaft Steuerberatungsgesellschaft, Хамбург (Федерална република Германия) за външен одитор на ЕЦБ за срок от пет години, до края на финансовата 2029 г. Този петгодишен срок може да бъде удължен с най-много две допълнителни финансови години.

2.4 Приложения към баланса

Приложение 1 – Злато и вземания в злато

Наличностите на ЕЦБ от злато бяха, както следва:

Нарастването на равностойността в евро на наличностите на ЕЦБ от злато се дължи предимно на повишаването на пазарната цена на златото в евро (вижте „Активи и пасиви в злато и чуждестранна валута“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“ и приложение 14 Сметки за преоценка).

Приложение 2 – Вземания от резиденти извън еврозоната и резиденти в еврозоната, деноминирани в чуждестранна валута

Приложение 2.1 – Вземания от МВФ

Този показател представя наличностите на ЕЦБ от СПТ в размер на 1772 млн. евро към 31 декември 2025 г. (спрямо 2227 млн. евро през 2024 г.). Те възникват в резултат от двустранното доброволно търговско споразумение с Международния валутен фонд (МВФ) за покупко-продажба на СПТ, с което МВФ е упълномощен да организира продажби и да извършва покупки на СПТ срещу евро от името на ЕЦБ в границите на определени минимални и максимални равнища на наличностите. За счетоводни цели СПТ се третират като чуждестранна валута (вижте „Активи и пасиви в злато и чуждестранна валута“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“). През 2025 г. наличностите на ЕЦБ от СПТ отбелязаха спад, главно в резултат от транзакции в контекста на горепосоченото доброволно търговско споразумение. Освен това за намаляването на равностойността в евро на тези наличности допринесе поевтиняването на СПТ спрямо еврото през 2025 г.

Приложение 2.2 – Салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи, и вземания от резиденти в еврозоната, деноминирани в чуждестранна валута

Тези два показателя включват салда в банки и заеми, деноминирани в чуждестранна валута, както и инвестиции в ценни книжа, деноминирани в щатски долари, японски йени и китайски юани.

Компонентите на показателя бяха, както следва:

Общата стойност на тези показатели намаля през 2025 г., главно поради спада в курса на щатския долар и на японската йена спрямо еврото. Намалението беше частично компенсирано, главно от приходите през годината по портфейла в щатски долари.

Нетните валутни наличности^[46] бяха, както следва:

През първото тримесечие на 2025 г. ЕЦБ продаде малка част от наличностите си от щатски долари и изцяло реинвестира постъпленията в японски йени. Това беше част от стандартно ребалансиране на състава на валутните ѝ резерви за привеждане в съответствие с целевото разпределение.

През 2025 г. не са извършвани валутни интервенции.

Приложение 3 – Други вземания от кредитни институции в еврозоната, деноминирани в евро

Към 31 декември 2025 г. тази статия се състоеше от салда по текущи сметки при резиденти в еврозоната в размер на 1 млн. евро (спрямо 2 млн. евро през 2024 г.).

Приложение 4 – Ценни книжа на резиденти в еврозоната, деноминирани в евро

Приложение 4.1 – Ценни книжа, държани за целите на паричната политика

Към 31 декември 2025 г. тази статия се състоеше от дългови ценни книжа, придобити от ЕЦБ по програмата за пазарите на ценни книжа (SMP), третата програма за закупуване на обезпечени облигации (CBPP3), програмата за закупуване на обезпечени с активи ценни книжа (ABSPP), програмата за закупуване на активи на публичния сектор (PSPP) и програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP).

През 2025 г. портфейлите по APP^[47] и PEPP^[48] продължиха да намаляват с премерен и предвидим темп, тъй като Евросистемата вече не реинвестираше погашенията по главници на ценните книжа с настъпващ падеж.

Дълговите ценни книжа, закупени от ЕЦБ по тези програми, се осчетоводяват по амортизирана цена на придобиване, подлежаща на обезценка (вижте „Ценни книжа“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“).

Амортизираната стойност на дълговите ценни книжа, държани от ЕЦБ, и пазарната им стойност^[49] (която не се записва в баланса и в отчета за приходите и разходите, а се предоставя единствено за сравнение) бяха, както следва:

Промените през годината в амортизираната стойност на дълговите ценни книжа, държани от ЕЦБ, са, както следва:

Управителният съвет подлага редовно на оценка финансовите рискове, свързани с ценните книжа, държани по тези програми.

В тази връзка тестовете за обезценка се провеждат на годишна база, като се използват данните в края на годината, и се одобряват от Управителния съвет. При тези тестове показателите за обезценка се оценяват поотделно за всяка програма. При установени показатели за обезценка се извършват допълнителни анализи, за да се потвърди, че паричните потоци по базовите ценни книжа не са засегнати от събитие, свързано с обезценка. Въз основа на резултатите от тазгодишните тестове за обезценка през 2025 г. ЕЦБ не е отчела загуби по дълговите ценни книжа, държани в нейните портфейли по паричната политика.

Амортизираната стойност^[50] на ценните книжа, държани от Евросистемата, беше, както следва:

Приложение 5 – Вземания в рамките на Евросистемата

Приложение 5.1 – Вземания във връзка с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата

Този показател включва вземания на ЕЦБ от НЦБ от еврозоната, свързани с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата (вижте „Банкноти в обращение“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“). Към 31 декември 2025 г. общият му размер беше 129 563 млн. евро (спрямо 127 067 млн. евро през 2024 г.). От 1 януари 2025 г. олихвяването на тези вземания се изчислява на дневна база по последния разполагаем лихвен процент по депозитното улеснение на Евросистемата. До тази дата това олихвяване се изчисляваше по последния разполагаем лихвен процент, който Евросистемата прилагаше в търговете си за основните операции по рефинансиране (вижте „Други въпроси“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“ и приложение 22.2 Доход от лихви, произтичащ от вземания във връзка с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата).

Приложение 6 – Други активи

Приложение 6.1 – Материални и нематериални дълготрайни активи

Материалните и нематериалните дълготрайни активи имаха стойност, както следва:

През 2025 г. ЕЦБ призна в показателя „Сгради с право на ползване“ нова офисна сграда под наем. Съответното увеличение на разходите за тази категория активи беше напълно неутрализирано от отписването на друга офисна сграда под наем след изтичането на нейния договор за наем, което доведе и до съответно намаление на натрупаната във връзка с него амортизация.

В края на годината бе проведен тест за обезценка на главната сграда на ЕЦБ и офисните сгради с право на ползване и не бяха установени загуби от обезценка.

Приложение 6.2 – Други финансови активи

Този показател включва главно портфейла от собствени средства на ЕЦБ, който се състои предимно от инвестиции на внесения ѝ капитал, както и от заделените средства в общия резервен фонд и в провизиите за финансови рискове. Той включва също така 3211 акции в Банката за международни разплащания (БМР) на цена на придобиване 42 млн. евро и други разплащателни сметки, деноминирани в евро.

Компонентите на показателя са, както следва:

Нетното увеличение на този показател през 2025 г. се дължеше главно на реинвестирането на приходи от лихви, генерирани от портфейла от собствени средства на ЕЦБ.

Приложение 6.3 – Разлики от преоценка на задбалансови инструменти

Този показател е съставен предимно от промени в оценката на останалите неуредени към 31 декември 2025 г. транзакции по валутни суапове и форуърди (вижте приложение 20 Транзакции по валутни суапове и форуърди). Тези промени в оценката бяха в размер на 273 млн. евро (спрямо 681 млн. евро през 2024 г.). Те произтичат от превръщането на такива транзакции в еквивалента им в евро по обменни курсове на датата на баланса, в съпоставка със стойностите в евро, получени от преобразуването на транзакциите по средната цена на съответната чуждестранна валута на съответната дата (вижте „Задбалансови инструменти“ и „Активи и пасиви в злато и чуждестранна валута“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“).

Приложение 6.4 – Начисления и разходи за бъдещи периоди

Показателят „Начисления и разходи за бъдещи периоди“ имаше следните стойности:

Към 31 декември 2025 г. този показател включваше начислената върху ценни книжа купонна лихва, включително неуредени лихвени плащания, изплатени при придобиване (вижте приложение 2.2 Салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи и вземания от резиденти в еврозоната, деноминирани в чуждестранна валута, приложение 4.1 Ценни книжа, държани за целите на паричната политика и приложение 6.2 Други финансови активи).

Той включваше също така вземания по начислени лихви по салдата в TARGET, дължими от НЦБ от еврозоната за декември 2025 г. (вижте приложение 11.2 Задължения, свързани с TARGET (нето)), както и вземания по начислени лихви от НЦБ от еврозоната за последното тримесечие на 2025 г., които се отнасят до вземания на ЕЦБ във връзка с разпределянето на евробанкноти в Евросистемата (вижте приложение 5.1 Вземания във връзка с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата). Тези суми бяха изплатени през януари 2026 г.

Начисленият доход, свързан с надзорните задачи, съответства на надзорните такси, които ще бъдат получени за периода на таксуване 2025 г. и ще бъдат събрани през 2026 г. (вижте приложение 25 Нетен доход от/(разходи за) такси и комисиони).^[51]

Остатъкът от този показател се състоеше главно от i) начислен доход от проекти и услуги на ЕСЦБ (вижте приложение 27 Други доходи), ii) различни предварителни плащания и iii) начислен доход от лихви по други финансови инструменти.

Приложение 6.5 – Други

Към 31 декември 2025 г. този показател възлизаше на 110 млн. евро (спрямо 53 млн. евро през 2024 г.), като включваше основно салда на стойност 78 млн. евро (спрямо 24 млн. евро през 2024 г.), свързани с транзакции по валутни суапове и форуърди, неприключени към 31 декември 2025 г. (вижте приложение 20 Транзакции по валутни суапове и форуърди). Тези салда бяха резултат от превръщането на такива транзакции в еквивалента им в евро по средната стойност на съответната валута на датата на баланса в съпоставка със стойностите в евро, по които транзакциите са осчетоводени първоначално (вижте „Задбалансови инструменти“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“).

Показателят включваше също така вземания във връзка с проекти и услуги на ЕСЦБ (вижте приложение 27 Други доходи) и салда във връзка с възстановим данък върху добавената стойност.

Приложение 7 – Банкноти в обращение

Този показател се състои от дела на ЕЦБ от 8% от общата стойност на евробанкнотите в обращение (вижте „Банкноти в обращение“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“) и към 31 декември 2025 г. възлизаше на 129 563 млн. евро (спрямо 127 067 млн. евро през 2024 г.).

Приложение 8 – Други задължения към кредитни институции от eврозоната, деноминирани в евро

Централните банки от Евросистемата имат право да приемат парични средства като обезпечение при операциите си за предоставяне в заем на ценни книжа от PSPP и PEPP, без да трябва да ги реинвестират. В случая на ЕЦБ тези операции се провеждат посредством специализирани институции.

Показателят включва салдата, произтичащи от такива неуредени кредитни сделки, сключени с кредитни институции от еврозоната. Тъй като паричните средства, получени като обезпечение по сметки в TARGET, останаха неинвестирани в края на годината, тези транзакции бяха записани в баланса (вижте „Обратни сделки“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“ и приложение 17 Програми за предоставяне в заем на ценни книжа).^[52]

Приложение 9 – Задължения към други резиденти в еврозоната, деноминирани в евро

Приложение 9.1 – Сектор „Държавно управление“

Към 31 декември 2025 г. този показател се състоеше от депозити на Европейския инструмент за финансова стабилност в размер на 74 млн. евро (спрямо 73 млн. евро през 2024 г.). Съгласно член 21 от Устава на ЕСЦБ ЕЦБ може да действа като фискален агент в полза на институции, органи, служби или агенции на Съюза, органите на централна власт, регионалните, местните или други органи на публичната власт, други органи, регулирани от публичното право, или на публични предприятия на държавите членки.

Приложение 9.2 – Други задължения

Към 31 декември 2025 г. този показател възлизаше на 25 947 млн. евро (спрямо 24 482 млн. евро през 2024 г.), като се състоеше от салда на спомагателни системи в еврозоната^[53], свързани с TARGET посредством компонента TARGET-ЕЦБ.

Приложение 10 – Задължения към резиденти извън еврозоната, деноминирани в евро

Задълженията към резиденти извън еврозоната, деноминирани в евро, бяха, както следва:

Към 31 декември 2025 г. най-големият компонент на този показател бяха депозити, приети от ЕЦБ в ролята ѝ на фискален агент за Европейската комисия, свързани с администрирането на дейностите на ЕС по получаване и предоставяне на кредити (вижте приложение 21 Управление на операции по получаване и предоставяне на кредити).

В него бяха включени също салда в TARGET, които се състоят от салда на НЦБ извън еврозоната към ЕЦБ (вижте „Салда в рамките на ЕСЦБ/Евросистемата“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“) и салда на спомагателни системи извън еврозоната, свързани с TARGET посредством компонента TARGET-ЕЦБ.

Той съдържаше и салдо, произтичащо от постоянното реципрочно валутно споразумение със Системата на Федералния резерв. По силата на това споразумение Федералната резервна банка на Ню Йорк предоставя на ЕЦБ щатски долари посредством суап транзакции с цел да се осигури възможност за предлагане на краткосрочно финансиране в щатски долари на контрагенти в Евросистемата. Едновременно с това ЕЦБ осъществява огледални суап транзакции с НЦБ от еврозоната, които използват получените средства, за да извършат операции за предоставяне на ликвидност в щатски долари под формата на обратни сделки с контрагенти от Евросистемата. Тези огледални суап транзакции пораждат салда в рамките на Евросистемата между ЕЦБ и НЦБ от еврозоната. Освен това суап транзакциите, извършени с Федералната резервна банка на Ню Йорк и НЦБ от еврозоната, пораждат вземания и задължения по форуърди, които се записват по задбалансови сметки (вижте приложение 20 Транзакции по валутни суапове и форуърди).

Остатъкът от този показател се състоеше от салда, произтичащи от неуредени транзакции за предоставяне в заем на ценни книжа от PSPP и на ценни книжа на публичния сектор от РЕРР, извършени с кредитни институции извън еврозоната. Тъй като паричните средства, получени като обезпечение по сметки в TARGET, останаха неинвестирани в края на годината, тези транзакции бяха записани в баланса (вижте „Обратни сделки“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“ и приложение 17 Програми за предоставяне в заем на ценни книжа).

Приложение 11 – Задължения в рамките на Евросистемата

Приложение 11.1 – Задължения, еквивалентни на прехвърляне на валутни резерви

Това са задължения към НЦБ от еврозоната, възникващи от прехвърлянето към ЕЦБ на чуждестранни резервни активи при присъединяването на тези НЦБ към Евросистемата. В съответствие с член 30.2 от Устава на ЕСЦБ внесените активи са фиксирани пропорционално на дела на НЦБ в записания капитал на ЕЦБ. През 2025 г. не са настъпили промени.

Задълженията към НЦБ от еврозоната, възникващи от прехвърлянето към ЕЦБ на чуждестранни резервни активи, бяха, както следва:

От 1 януари 2025 г. олихвяването на тези задължения се изчислява на дневна база по последния разполагаем лихвен процент по депозитното улеснение на Евросистемата, коригиран така, че да отразява нулевата възвръщаемост на компонента злато. До тази дата това олихвяване се изчисляваше по последния разполагаем лихвен процент, който Евросистемата прилагаше в търговете си за основните операции по рефинансиране, също коригиран така, че да отразява нулевата възвръщаемост на компонента злато (вижте „Други въпроси“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“ и приложение 22.3 Олихвяване на вземанията на НЦБ във връзка с прехвърлянето на валутни резерви).

Приложение 11.2 – Задължения, свързани с TARGET (нето)

Този показател се състои от салдата в TARGET на НЦБ от еврозоната към ЕЦБ (вижте „Салда в рамките на ЕСЦБ/Евросистемата“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“). Стойностите му бяха, както следва:

Спадът на нетното задължение в TARGET се дължеше главно на входящите парични потоци в резултат от настъпването на падежа на ценни книжа по APP и PEPP, чийто сетълмент беше извършен чрез сметки в TARGET (вижте приложение 4.1 Ценни книжа, държани за целите на паричната политика). Въздействието на този фактор беше отчасти неутрализирано, главно от изходящи парични потоци, произтичащи от i) по-малък размер на депозитите, приети от ЕЦБ в ролята ѝ на фискален агент за Европейската комисия във връзка с администрирането на дейностите на ЕС по получаване и предоставяне на кредити (вижте приложение 10 Задължения към резиденти извън еврозоната, деноминирани в евро); и ii) разходи за лихви, платени по нетното задължение на ЕЦБ в TARGET (вижте приложение 22.5 Нетни разходи за лихви, произтичащи от салда в TARGET, дължими от/на НЦБ).

С изключение на салдата, произтичащи от огледални суап транзакции във връзка с операции по предоставяне на ликвидност в щатски долари, от 1 януари 2025 г. олихвяването на позициите в TARGET на НЦБ от еврозоната спрямо ЕЦБ се изчислява ежедневно въз основа на последния разполагаем лихвен процент по депозитното улеснение на Евросистемата. До тази дата олихвяването се изчисляваше по последния разполагаем лихвен процент, прилаган от Евросистемата в търговете за основните операции по рефинансиране (вижте „Други въпроси“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“ и приложение 22.5 Нетни разходи за лихви, произтичащи от салда в TARGET дължими от/на НЦБ).

Приложение 11.3 – Други задължения в рамките на Евросистемата (нето)

Към 31 декември 2025 г. този показател възлизаше на 8 млн. евро (спрямо 40 млн. евро през 2024 г.). Той включваше депозити, приети от ЕЦБ в ролята ѝ на фискален агент за Европейската комисия във връзка с администрирането на дейностите на ЕС по получаване и предоставяне на кредити (вижте приложение 21 Управление на операции по получаване и предоставяне на кредити).

Част от него беше и кореспондентска сметка, използвана за обработка на административни плащания на ЕЦБ.

Приложение 12 – Други задължения

Приложение 12.1 – Разлики от преоценка на задбалансови инструменти

Тази статия включваше промени в оценката на останали неуредени към 31 декември 2025 г. форуърдни сделки с ценни книжа, деноминирани в чуждестранна валута (вижте приложение 19 Форуърдни сделки с ценни книжа). Тези промени в оценката бяха в размер на 0,2 млн. евро и се дължаха главно на понижаването на форуърдната пазарна цена на ценните книжа. Останалите промени в оценката произтичаха от превръщането на такива транзакции в еквивалента им в евро по обменни курсове на датата на баланса, в съпоставка със стойностите в евро, получени от преобразуването на транзакциите по средната цена на съответната чуждестранна валута на съответната дата (вижте „Задбалансови инструменти“ и „Активи и пасиви в злато и чуждестранна валута“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“). Към 31 декември 2024 г. нямаше салда по този показател.

Приложение 12.2 – Начисления и приходи за бъдещи периоди

Стойностите на показателя „Начисления и приходи за бъдещи периоди“ бяха, както следва:

Към 31 декември 2025 г. двата основни компонента на този показател бяха начислените лихви по салда в TARGET, дължими на НЦБ за декември 2025 г. (вижте приложение 10 Задължения към резиденти извън еврозоната, деноминирани в евро и приложение 11.2 Задължения, свързани с TARGET (нето)), и начислените лихви, дължими на НЦБ от еврозоната за 2025 г., които се отнасят до вземанията им във връзка с прехвърлените към ЕЦБ валутни резерви (вижте приложение 11.1 Задължения, еквивалентни на прехвърляне на валутни резерви). Тези суми бяха изплатени през януари 2026 г.

Показателят включваше също така начислените лихви, платими по депозити, приети от ЕЦБ в качеството ѝ на фискален агент (вижте приложение 9.1 Държавно управление, приложение 10 Задължения към резиденти извън еврозоната, деноминирани в евро и приложение 11.3 Други задължения в рамките на Евросистемата (нето)).

Остатъкът от този показател се състоеше от i) начислените лихви, дължими по салда на спомагателни системи в еврозоната, свързани с TARGET посредством компонента TARGET-ЕЦБ (вижте приложение 9.2 Други задължения), и ii) различни начисления и приходи за бъдещи периоди.

Приложение 12.3 – Други

Към 31 декември 2025 г. този показател възлизаше на 1084 млн. евро (спрямо 1327 млн. евро през 2024 г.). Общата сума включваше салда в размер на 286 млн. евро (спрямо 574 млн. евро през 2024 г.), свързани с неприключени към 31 декември 2025 г. транзакции по валутни суапове и форуърди (вижте приложение 20 Транзакции по валутни суапове и форуърди). Тези салда бяха резултат от превръщането на такива транзакции в еквивалента им в евро по средната стойност на съответната валута на датата на баланса в съпоставка със стойностите в евро, по които транзакциите са осчетоводени първоначално (вижте „Задбалансови инструменти“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“).

Показателят включваше също задължение по лизинг в размер на 227 млн. евро (спрямо 110 млн. евро през 2024 г.) (вижте „Лизинг“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“).

Остатъкът от този показател се състоеше основно от i) задължения във връзка с услуги на ЕСЦБ, и ii) задължения, произтичащи от схемите на ЕЦБ за здравно осигуряване и дългосрочни грижи за персонала, както и за членовете на Изпълнителния съвет и членовете на Надзорния съвет, които са служители на ЕЦБ.

Освен това той включваше нетното задължение на ЕЦБ по дефинирани доходи във връзка с доходи след приключване на трудовите правоотношения и други дългосрочни компенсации за нейните служители,^[54] членовете на Изпълнителния съвет и членовете на Надзорния съвет, които са служители на ЕЦБ.

Доходи след приключване на трудовите правоотношения и други дългосрочни компенсации

Баланс
Сумите, признати в показателя „Други (пасиви)“ в баланса във връзка с доходи след приключване на трудовите правоотношения и други дългосрочни компенсации, бяха, както следва:

Към 31 декември 2025 г. настоящата стойност на задължението по дефинирани доходи към служителите възлизаше на 2948 млн. евро (спрямо 2712 млн. евро през 2024 г.), като включваше финансово необезпечени компенсации на стойност 356 млн. евро (спрямо 293 млн. евро през 2024 г.), свързани с изплащането на компенсации след пенсиониране, различни от пенсии, както и други дългосрочни компенсации. Настоящата стойност на задължението по дефинирани доходи към членовете на Изпълнителния съвет и членовете на Надзорния съвет в размер на 42 млн. евро (спрямо 37 млн. евро през 2024 г.) е свързана само с финансово необезпечени споразумения за доходи след приключване на трудовите правоотношения и други дългосрочни компенсации.

Преизчисления на нетното задължение на ЕЦБ по дефинирани доходи във връзка с доходи след приключване на трудовите правоотношения се признават в баланса в показателя „Сметки за преоценка“. Към 31 декември 2025 г. печалбите от преизчисляване в този показател бяха в размер на 585 млн. евро (спрямо 416 млн. евро през 2024 г.) (вижте приложение 14 Сметки за преоценка).

Промени в задължението по дефинирани доходи, активите по пенсионната програма и резултатите от преизчисления
Промените в настоящата стойност на задължението по дефинирани доходи са, както следва:

Загубите от преизчисления по задължението по дефинирани доходи са възникнали през 2025 г. в резултат на наложени от опита корекции, отразяващи разликата между актюерските допускания, направени в доклада от предходната година, и действителното състояние. Произтичащите от това загуби бяха частично компенсирани от печалби от преизчисления, дължащи се главно на увеличението на дисконтовия процент, използван за актюерската оценка, от 3,6% през 2024 г. на 3,9% през 2025 г.

Разходите за ретроспективно обслужване, отчетени през 2024 г., се отнасяха до сегашните участници и пенсионерите и бяха резултат от изменение на правилата на пенсионните програми на ЕЦБ през 2024 г., според които от 2025 г. годишното увеличение на пенсиите се привежда в съответствие с общата годишна корекция на заплатите на служителите на ЕЦБ.

Промените в справедливата стойност на активите по пенсионната програма за служителите в стълба на дефинирани доходи бяха, както следва:

Печалбите от преизчисляване на активите по пенсионната програма през 2025 г. отразяват факта, че реалната възвръщаемост на активите на фонда надхвърли очакваните приходи от лихви от активите по пенсионната програма, които се основаваха на дисконтов процент на ниво 3,6%, използван за актюерската оценка през 2024 г.

Измененията в резултатите от преизчисляване са, както следва:

Отчет за приходите и разходите
Сумите, признати в отчета за приходите и разходите, са, както следва:

Сумите, признати в отчета за приходите и разходите за показателите „Разходи за текущо обслужване“, „Разходи за лихви по задължението“ и „Приходи от лихви по активите по пенсионната програма“ са изчислени приблизително, като са използвани допусканията, приложени през предходната година. Приложимият дисконтов процент беше увеличен от 3,4% на 3,6%. Тези нива бяха използвани за актюерските оценки съответно през 2023 г. и 2024 г. По-високите салда и по-високият дисконтов процент доведоха до нарастване на лихвените разходи по задължението и на приходите от лихви от активите по пенсионната програма. През 2025 г. разходите за текущо обслужване леко се увеличиха, главно вследствие на промяната в правилата на пенсионните програми на ЕЦБ през 2024 г.

Разходите за ретроспективно обслужване, произтичащи от тази промяна, бяха признати изцяло в отчета за приходите и разходите за 2024 г. – годината, в която беше взето решението за изменението.

Основни допускания
При изготвянето на оценките, посочени в това приложение, независимите актюери използваха приетите от Изпълнителния съвет допускания за целите на отчитането и оповестяването на данните. Основните допускания, използвани за изчисляване на задължението по доходи след приключване на трудовите правоотношения и други дългосрочни компенсации, бяха, както следва:

Приложение 13 – Провизии

Приложение 13.1 – Други провизии

Към 31 декември 2025 г. този показател включваше административни провизии в размер на 84 млн. евро (спрямо 72 млн. евро през 2024 г.).

Приложение 14 – Сметки за преоценка

Този показател се състои основно от салда за преоценка, произтичащи от нереализирани печалби по активите, пасивите и задбалансовите инструменти (вижте „Активи и пасиви в злато и чуждестранна валута“, „Ценни книжа“, „Признаване на приходите“ и „Задбалансови инструменти“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“).^[55] Той също така включва преизчисления на нетното задължение на ЕЦБ по дефинирани доходи във връзка с доходи след приключване на трудовите правоотношения (вижте „Доходи след приключване на трудовите правоотношения и други дългосрочни компенсации“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“ и приложение 12.3 Други).

Сметките за преоценка бяха, както следва:

Сметките за преоценка се увеличиха през 2025 г., главно поради нарастването на пазарната цена на златото в евро. Увеличението беше частично неутрализирано от спад в сметките за преоценка, свързан с чуждестранна валута, главно поради поевтиняването на щатския долар спрямо еврото.

Обменните курсове, използвани за преоценка в края на годината на основните чуждестранни валути и златото, бяха следните:

Приложение 15 – Капитал и резерви

Приложение 15.1 – Капитал

Алгоритъм за записване на капитала на ЕЦБ
Съгласно член 29 от Устава на ЕСЦБ теглата, приписани на НЦБ на държавите членки на ЕС в алгоритъма за записване на капитала на ЕЦБ, се пресмятат според дяловете на съответната държава членка в общото население и брутния вътрешен продукт на ЕС, в равни съотношения. Тези дялове се коригират на всеки пет години и при всяка промяна в броя на НЦБ, които внасят дял в капитала на ЕЦБ.

Капитал на ЕЦБ
Капиталовият алгоритъм се прилага към записания капитал на ЕЦБ в размер на 10 825 млн. евро, за да се определи делът на записания капитал на всяка НЦБ.

НЦБ от еврозоната са внесли изцяло дела си в записания капитал, а НЦБ извън еврозоната са внесли 3,75% от записания си капитал като вноска за оперативните разходи на ЕЦБ. НЦБ извън еврозоната нямат право да получават дял от разпределимата печалба на ЕЦБ и не са задължени да покриват претърпени от нея загуби.

През 2025 г. не са настъпили промени. В таблицата по-долу са представени капиталовият алгоритъм, записаният капитал и внесеният капитал:

Приложение 16 – Пренесени натрупани загуби

Към 31 декември 2025 г. този показател възлизаше на 9210 млн. евро (спрямо 1266 млн. евро през 2024 г.). В него се съдържат загубите на ЕЦБ за 2023 г. и 2024 г., които по решение на Управителния съвет бяха пренесени в баланса на ЕЦБ и ще бъдат компенсирани от бъдещи печалби.

2.5 Задбалансови инструменти

Приложение 17 – Програми за предоставяне в заем на ценни книжа

Като част от управлението на собствените си средства ЕЦБ е сключила споразумение за програма за предоставяне в заем на ценни книжа, по силата на което специализирани институции предприемат от нейно име транзакции по предоставяне в заем на ценни книжа. Съгласно решенията на Управителния съвет ЕЦБ предостави за заемане и ценни книжа, държани за целите на паричната политика.^[56]

В зависимост от полученото обезпечение операциите по предоставяне в заем на ценни книжа се записват по i) задбалансови сметки, когато са извършени срещу обезпечение с ценни книжа, или ii) балансови сметки, когато са извършени срещу парични средства, които остават неинвестирани в края на годината (вижте приложение 8 Други задължения към кредитни институции от еврозоната, деноминирани в евро и приложение 10 Задължения към резиденти извън еврозоната, деноминирани в евро).

Пазарната стойност на предоставените в заем ценни книжа и съответното обезпечение бешe, както следва:

Приложение 18 – Лихвени фючърси

Транзакции по лихвени фючърси в чуждестранна валута бяха извършени в контекста на управлението на валутните резерви на ЕЦБ. В края на годината неуредени бяха следните транзакции, представени по валутни курсове в края на годината:

Приложение 19 – Форуърдни транзакции с ценни книжа

Форуърдни транзакции с ценни книжа бяха извършени в контекста на управлението на резервите на ЕЦБ в чуждестранна валута. В края на годината неуредени бяха следните транзакции, представени по валутни курсове в края на годината:

Приложение 20 – Транзакции по валутни суапове и форуърди

Управление на резервите в чуждестранна валута
Транзакции по валутни суапове и форуърди бяха извършени в контекста на управлението на резервите на ЕЦБ в чуждестранна валута. Следните вземания и задължения в резултат от тези транзакции, представени по обменни курсове в края на годината, бяха неуредени в края на годината:

Суап споразумения за предоставяне на ликвидност
ЕЦБ участва в мрежа на централни банки за суап линии и е сключила реципрочни суап споразумения с централните банки на Канада, Япония, Швейцария и Обединеното кралство и Системата на Федералния резерв. Реципрочна суап линия е сключена и с Китайската народна банка. Тези споразумения позволяват предоставянето на i) ликвидност в съответните валути на посочените централни банки за банки в еврозоната; и ii) ликвидност в евро за финансови институции в държавите на тези централни банки. Освен това са сключени суап споразумения с Danmarks Nationalbank и Sveriges Riksbank за предоставяне на ликвидност в евро на финансови институции в техните държави. Посочените договорености имат за цел да предотвратят напрежение на международните пазари на финансиране, което би възпрепятствало ефективността на трансмисионния механизъм на паричната политика в еврозоната.^[57]

Вземания и задължения в щатски долари с дата на падеж през 2026 г. възникнаха във връзка с предоставянето на ликвидност в щатски долари на контрагенти в Евросистемата (вижте приложение 10 Задължения към резиденти извън еврозоната, деноминирани в евро).

Приложение 21 – Управление на операциите по получаване и предоставяне на кредити

ЕЦБ действа като фискален агент на Европейската комисия за администрирането на дейности на ЕС по получаване и предоставяне на кредити.^[58] През 2025 г. ЕЦБ отговаряше за управлението на сметки и обработката на плащания във връзка със следните програми на ЕС:

Освен това ЕЦБ действа като платежен агент за Европейската комисия във връзка с Емисионната услуга за ЕС.

2.6 Приложения към отчета за приходите и разходите

Приложение 22 – Нетен доход от/(разходи за) лихви

Нетните разходи за лихви бяха, както следва:

Приложение 22.1 – Нетен доход от лихви по валутни резерви

Нетният доход от лихви по валутните резерви на ЕЦБ, в разбивка по видове инструменти, беше, както следва:

Нетният доход от лихви по валутните резерви на ЕЦБ, в разбивка по валута, бяха, както следва:

Приложение 22.2 – Доход от лихви, произтичащ от вземания във връзка с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата

През 2025 г. приходите от лихви, свързани с дела от 8% на ЕЦБ от общата стойност на евробанкнотите в обращение (вижте „Банкноти в обращение“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“ и приложение 5.1 Вземания във връзка с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата), бяха в размер на 2900 млн. евро (спрямо 5232 млн. евро през 2024 г.). Спадът се дължеше на по-ниския среден процент на олихвяване (2,3% през 2025 г. спрямо 4,1% през 2024 г.), главно вследствие на понижаването на основните лихвени проценти на ЕЦБ през 2025 г. и – в по‑малка степен – на използването за олихвяването на лихвения процент по депозитното улеснение, а не по основните операции по рефинансиране (вижте „Други въпроси“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“).

Приложение 22.3 – Олихвяване на вземания на НЦБ във връзка с прехвърлени валутни резерви

През 2025 г. разходите за лихви, възникващи от вземания на НЦБ от еврозоната във връзка с прехвърлени на ЕЦБ валутни резерви (вижте приложение 11.1 Задължения, еквивалентни на прехвърляне на валутни резерви), бяха в размер на 790 млн. евро (спрямо 1448 млн. евро през 2024 г.). Спадът се дължеше на по-ниския среден процент на олихвяване (2,3% през 2025 г. спрямо 4,1% през 2024 г.), коригиран така, че да отразява нулевата възвръщаемост на компонента злато, главно вследствие на понижаването на основните лихвени проценти на ЕЦБ през 2025 г. и – в по-малка степен – на използването като база за олихвяването на лихвения процент по депозитното улеснение, а не по основните операции по рефинансиране (вижте „Други въпроси“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“).

Приложение 22.4 – Нетен доход от лихви по ценни книжа, държани за целите на паричната политика

Нетният доход от лихви по ценни книжа, държани за целите на паричната политика, беше, както следва:

Приложение 22.5 – Нетни разходи за лихви, произтичащи от салда в TARGET, дължими от/на НЦБ

Нетните разходи за лихви, произтичащи от салда в TARGET, дължими от/на НЦБ бяха, както следва:

Спадът се дължеше основно на по-ниския среден процент на олихвяване (2,3% през 2025 г. спрямо 4,1% през 2024 г.), главно вследствие на понижаването на основните лихвени проценти на ЕЦБ през 2025 г. и – в по-малка степен – на използването за олихвяването на лихвения процент по депозитното улеснение, а не по основните операции по рефинансиране (вижте „Други въпроси“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“). По-ниските салда в TARGET, които се дължаха главно на настъпването на падежа на ценни книжа, държани за целите на паричната политика, също допринесоха за това намаление.

Приложение 23 – Реализирани печалби/(загуби) от финансови операции

Реализираните печалби и загуби, произтичащи от финансови операции, са, както следва:

Реализираният нетен ценови резултат включва реализирани печалби и загуби от ценни книжа и лихвени фючърси. Реализираните нетни ценови печалби през 2025 г. се дължаха главно на ценовите печалби от продажбата на деноминирани в щатски долари ценни книжа, чиято пазарна цена се увеличи поради спад на съответната доходност.

Реализираните през 2025 г. нетни печалби от разлики в обменните курсове бяха обусловени предимно от стандартно ребалансиране на състава на валутните резерви на ЕЦБ през първото тримесечие на годината за привеждане в съответствие с целевото разпределение. ЕЦБ продаде малка част от наличностите си от щатски долари и изцяло реинвестира постъпленията в японски йени.

Реализираните печалби и загуби, произтичащи от финансови операции, в разбивка по валута и тримесечие, бяха, както следва:

Приложение 24 – Намаляване на стойността на финансови активи и позиции

Намаляването на стойността на финансови активи и позиции беше, както следва:

През 2025 г. пазарната стойност на редица ценни книжа, главно държани в портфейлите от собствени средства и японски йени, отбеляза спад успоредно с покачването на съответната доходност. Това доведе до нереализирани ценови загуби в края на годината.

Нереализираните курсови загуби са възникнали от целокупните валутни наличности на ЕЦБ с изключение на наличностите в щатски долари, като 1229 млн. евро се дължат на наличностите в японски йени. Средната цена на придобиване на тези наличности беше намалена до курса в края на 2025 г. поради обезценяване на тези валути спрямо еврото до равнище под средната им стойност.

Приложение 25 – Нетен доход от/(разходи за) такси и комисиони

Нетният доход от такси и комисиони беше, както следва:

Доходът по този показател се състои предимно от надзорни такси. Разходите включват предимно такси за попечителски услуги.

Приходи и разходи, свързани с надзорни такси
Приходите от надзорни такси бяха, както следва:

Свързаните с банковия надзор приходи се състоят основно от приходи от надзорни такси, начислявани ежегодно на поднадзорните лица с цел възстановяване на годишните разходи на ЕЦБ за изпълнението на надзорните ѝ задачи.

Свързаните с банковия надзор разходи произтичат от прекия надзор над значимите лица, наблюдението на надзора над по-малко значимите лица и изпълнението на хоризонтални задачи и специализирани услуги. Те се състоят от преките разходи на банковия надзор в ЕЦБ и релевантни разходи на спомагателни структурни звена, необходими за изпълнението на надзорните отговорности на ЕЦБ. Това включва услуги във връзка със сграден фонд и съоръжения, човешки ресурси, информационни технологии (ИТ), правни услуги, одит, административни услуги, комуникации и превод и други дейности.

Фактическите годишни разходи, свързани с надзорните задачи на ЕЦБ, нараснаха поради провежданите на всеки две години стрес тестове за целия ЕС през 2025 г.,^[59] новия мандат, въведен с Регламента относно оперативната устойчивост на цифровите технологии (DORA),^[60] и продължаващите инвестиции в ИТ системи специално за банковия надзор.

За да бъде определен размерът на таксите, дължими от поднадзорните лица, фактическите годишни разходи се коригират с възстановените на или получените от отделните банки суми за предходни периоди на таксуване и с други фактори, включително лихви, получени по просрочени плащания.^[61] Като се вземе предвид една корекция, която съответства на получена лихва по просрочено плащане, както и нетно възстановяване на средства на отделни банки за предходни периоди на таксуване, годишната надзорна такса, която ще бъде начислена на поднадзорните лица за периода на таксуване 2025 г., е в размер на 690 млн. евро (вижте приложение 6.4 Начисления и разходи за бъдещи периоди). Тази сума е приблизително равна на фактическите годишни разходи.^[62] Индивидуалните надзорни такси ще бъдат фактурирани през второто тримесечие на 2026 г.^[63]

Освен това ЕЦБ има право да налага административни санкции на поднадзорните лица заради неспазване на разпоредбите на приложимото банково законодателство на ЕС относно пруденциалните изисквания, включително надзорни решения на ЕЦБ. Свързаните с това приходи не се вземат предвид при изчисляването на годишните надзорни такси, подобно на възстановяването на такива санкции, ако предишни решения за санкции бъдат изменени или отменени. Съответните суми се отчитат в отчета за приходите и разходите на ЕЦБ.

Приложение 26 – Доход от капиталови инструменти и дялови участия

През 2025 г. доходът от капиталови инструменти и дялови участия възлизаше на 14 млн. евро (спрямо 1 млн. евро през 2024 г.). Общата сума включваше дивидентите, получени по борсово търгуваните фондове от капиталови инструменти, държани в портфейла на ЕЦБ от собствени средства, и по дяловете на ЕЦБ в Банката за международни разплащания (вижте приложение 6.2 Други финансови активи).

Приложение 27 – Други доходи

През 2025 г. показателят „Различни други доходи“ имаше стойност 135 млн. евро (спрямо 119 млн. евро през 2024 г.). Тази обща сума възникна главно от вноски на участващите НЦБ към разходите, направени от ЕЦБ във връзка с проекти и услуги на ЕСЦБ.

Приложение 28 – Разходи за персонала

Разходите за персонала бяха, както следва:

През 2025 г. средният брой служители, приравнен към работни места на пълен работен ден,^[64] беше 4388 (спрямо 4297 през 2024 г.), като 388 от тях бяха на ръководни позиции (спрямо 386 през 2024 г.).

През 2025 г. разходите за доходи след приключване на трудовите правоотношения и други дългосрочни компенсации бяха по-ниски, главно защото през 2024 г. имаше еднократен разход за минал трудов стаж във връзка с промяна в правилата за пенсионните програми на ЕЦБ. Съгласно приложимите счетоводни правила на ЕЦБ за пенсиите този разход беше признат изцяло в отчета за приходите и разходите за 2024 г., когато беше взето решението. Заплатите и надбавките се увеличиха през 2025 г. в съответствие с планирания по-голям среден брой служители на ЕЦБ и редовните корекции на заплатите.

Възнаграждения от ЕЦБ на Изпълнителния съвет и Надзорния съвет
Членовете на Изпълнителния съвет и членовете на Надзорния съвет, които са служители на ЕЦБ, получават основна заплата и надбавки за смяна на местопребиваването (15% от основната заплата). На председателя вместо надбавки за смяна на местопребиваването се предоставя резиденция. Членовете на Изпълнителния съвет и председателят на Надзорния съвет получават също и надбавки за представителни цели.^[65] Съобразно Условията за работа на персонала на Европейската централна банка^[66] членовете на двата съвета може да имат правото да получават семейни надбавки, надбавки за издръжка на дете и образование, както и други надбавки в зависимост от индивидуалния случай. Заплатите подлежат на облагане с данък в полза на ЕС, както и на отчисления за вноски за пенсия, здравно осигуряване, дългосрочни грижи и застраховки срещу злополука. Надбавките не се облагат с данък и не се вземат предвид за пенсия.

През 2025 г. основните заплати на членовете на Изпълнителния съвет и на членовете на Надзорния съвет, които са служители на ЕЦБ (т.е. без представителите на националните надзорни органи), бяха, както следва:^[67]

Общата стойност на надбавките, изплатени на членовете на двата съвета, и вноските за тях от страна на ЕЦБ в схеми за здравно осигуряване, дългосрочни грижи и осигуряване срещу злополука беше 1 320 276 евро (спрямо 1 254 013 евро през 2024 г.).

На бивши членове на двата съвета може да се изплащат възнаграждения за определен период след изтичането на мандата им. През 2025 г. тези плащания, включително свързаните надбавки и вноските на ЕЦБ в схемите за здравно осигуряване, дългосрочни грижи и осигуряване срещу злополука, възлизаха на 1 039 478 евро (спрямо 552 772 евро през 2024 г.). Размерът им се увеличи през 2025 г., тъй като повечето членове на Съвета ги получаваха за цялата година, докато през 2024 г. някои от тях ги получаваха само за няколко месеца.

Свързаните с пенсии плащания, включително надбавките след приключване на трудовите правоотношения и вноските в схеми за здравно осигуряване, дългосрочни грижи и осигуряване срещу злополука за бивши членове на съветите и лица на тяхна издръжка възлизаха на 2 005 333 евро (спрямо 2 185 215 евро през 2024 г.)^[68]. Както през 2024 г., така и през 2025 г. тази сума включваше еднократно плащане към един бивш член на Съвета при напускане вместо бъдещи пенсионни плащания.

Приложение 29 – Административни разходи

Административните разходи бяха, както следва:

Лекото нарастване на административните разходи през 2025 г. беше обусловено главно от по-високи разходи за ИТ услуги и проекти („Разходи, свързани с ИТ“). Намалението в показателя „Външни услуги“ се дължеше преди всичко на по-ниски разходи, свързани с финансови консултации и други консултантски услуги, и на преразпределяне към разходи, свързани с ИТ, вследствие на развиващите се модели за използването им.

Приложение 30 – Услуги по производството на банкноти

През 2025 г. този разход беше в размер на 8 млн. евро (спрямо 9 млн. евро през 2024 г.). Общият размер беше обусловен предимно от презграничното превозване на евробанкноти i) между печатници за банкноти и НЦБ, за доставка на нови банкноти, и ii) между НЦБ за компенсиране на недостиг с допълнителни запаси. Тези разходи се поемат централно от ЕЦБ.

Приложение 31 – Прехвърляне (към)/от провизиите за риск

Провизиите за финансови рискове (вижте „Провизии за финансови рискове“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“) бяха използвани изцяло за покриване на загубите през 2022 г. и 2023 г., произтичащи от експозиции към финансови рискове. Тъй като през следващите години не са извършени прехвърляния към тези провизии, от края на 2023 г. насам те имат нулева стойност.

2.7 Събития, настъпили след приключване на баланса

Приложение 32 – Присъединяване на България към еврозоната

Съгласно Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 г.^[69], взето в съответствие с член 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, на 1 януари 2026 г. България прие единната парична единица. В съответствие с член 48.1 от Устава на ЕСЦБ и правните актове, приети от Управителния съвет на 31 декември 2025 г.,^[70] Българската народна банка внесе считано от 1 януари 2026 г. сумата от 102 млн. евро – остатъка от дела ѝ в записания капитал на ЕЦБ. В съответствие с член 48.1, във връзка с член 30.1 от Устава на ЕСЦБ, Българската народна банка прехвърли на ЕЦБ чуждестранни резервни активи на обща стойност 1483 млн. евро, считано от 1 януари 2026 г. Тези чуждестранни резервни активи включваха щатски долари в брой (85%) и злато (15%).

Българската народна банка беше кредитирана с вземания във връзка с внесения капитал и чуждестранните резервни активи, равни на прехвърлените суми. Последните следва да се третират по същия начин като съществуващите вземания на другите НЦБ от еврозоната (вижте приложение 11.1 Задължения, еквивалентни на прехвърляне на валутни резерви).

2.8 Финансови отчети за периода 2021 – 2025 г.

Баланс

Отчет за приходите и разходите

3 Доклад на независимия одитор

До председателя и Управителния съвет
на Европейската централна банка
Франкфурт на Майн

Доклад за одита на финансовия отчет на ЕЦБ за 2025 г.

Становище

Извършихме одит на финансовия отчет на Европейската централна банка (ЕЦБ) за годината, приключваща на 31 декември 2025 г., който е част от годишния отчет на ЕЦБ и включва баланса, отчета за приходите и разходите, резюме на важните аспекти на счетоводната политика и други обяснителни приложения.

Нашето становище е, че приложеният финансов отчет дава вярна и честна представа за финансовото състояние на ЕЦБ към 31 декември 2025 г., както и за резултатите от финансовите ѝ операции през годината, приключваща на същата дата, в съответствие с принципите, установени от Управителния съвет и изложени в Решение (ЕС) 2024/2938 на Европейската централна банка от 14 ноември 2024 г. относно годишните отчети на Европейската централна банка (ЕЦБ/2024/32), основаващо се на Насоки (ЕС) 2024/2941 на Европейската централна банка от 14 ноември 2024 г. относно правната рамка за счетоводна и финансова отчетност в Европейската система на централните банки (ЕЦБ/2024/31).

Основа на становището

Ние проведохме одита в съответствие с Международните одиторски стандарти (МОС). Задълженията ни по тези стандарти са описани по-подробно в раздела „Задължения на одиторите при одита на финансовия отчет“ на нашия доклад. Ние сме независими от ЕЦБ съгласно етичните изисквания в Германия, които се отнасят за нашия одит на финансовия отчет и които са в съответствие с Етичния кодекс на професионалните счетоводители на Съвета за международни етични стандарти на счетоводителите (Кодекс на IESBA), и изпълнихме другите си етични задължения в съгласие с тези изисквания. Считаме, че получените от нас одитни доказателства са достатъчна и подходяща основа за изразяване на становище.

Друга информация

Изпълнителният съвет на ЕЦБ („Изпълнителният съвет“) отговаря за другата информация, включена в годишния отчет на ЕЦБ. Категорията „друга информация“ обхваща цялата информация, включена в годишния отчет на ЕЦБ, с изключение на финансовия отчет на ЕЦБ и нашия одиторски доклад.

Становището ни за финансовия отчет не обхваща тази друга информация и ние не изразяваме никакво потвърдително заключение за нея.

Във връзка с нашия одит на финансовия отчет имаме задължение да прочетем другата информация и при това да отбележим дали тя е в съществено несъответствие с финансовия отчет и дали онова, което сме научили при одита или от друг източник, изглежда съществено невярно отразено.

Задължения на Изпълнителния съвет и на лицата, натоварени с институционално управление във връзка с финансовите отчети

Изпълнителният съвет отговаря за изготвянето и справедливото представяне на финансовия отчет в съответствие с установените от Управителния съвет принципи, които са изложени в Решение (ЕС) 2024/2938 на Европейската централна банка от 14 ноември 2024 г. относно годишните отчети на Европейската централна банка (ЕЦБ/2024/32), което се основава на Насоки (ЕС) 2024/2941 на Европейската централна банка от 14 ноември 2024 г. относно правната рамка за счетоводна и финансова отчетност в Европейската система на централните банки (ЕЦБ/2024/31), и за вътрешния контрол, считан от Изпълнителния съвет за необходим с оглед недопускане на съществени неточности при изготвянето на финансовия отчет, независимо дали умишлено или поради грешка.

При изготвянето на финансовия отчет Изпълнителният съвет отговаря за оценката на способността на ЕЦБ да продължи да функционира като действащо предприятие, оповестявайки, както е целесъобразно, въпросите, свързани със статута на действащо предприятие, и използвайки принципа на действащото предприятие като основа за счетоводството.

Лицата, натоварени с институционално управление, имат задължението да упражняват надзор над процеса на финансовото отчитане на ЕЦБ.

Задължения на одиторите при одита на финансовия отчет

Нашата цел е да се убедим с разумна степен на сигурност, че като цяло финансовият отчет не съдържа съществени неточности, независимо дали умишлени или поради грешка, и да представим одиторски доклад, включващ нашето становище. „Разумна степен на сигурност“ представлява висока степен на сигурност, но не и гаранция, че проведеният в съответствие с МОС одит непременно ще открие съществени неточности, ако такива съществуват. Неточности могат да се получат умишлено или поради грешка и се считат за съществени, ако може разумно да се очаква, че поотделно или в своята съвкупност биха повлияли върху икономически решения на ползвателите, взети въз основа на финансовия отчет.

Като част от одита, в съответствие с МОС, в цялото планиране и извършване на одита ние прилагаме професионална преценка и поддържаме професионално скептичен подход. Освен това:

• Идентифицираме и подлагаме на оценка рисковете от съществени неточности във финансовия отчет, независимо дали умишлени или поради грешка; определяме и прилагаме процедури за одит, отговарящи на тези рискове, и събираме одитни доказателства, които са достатъчни и подходящи за основа на нашето становище. Рискът да не открием умишлена съществена неточност е по-висок от риска да не открием съществена неточност в резултат от грешка, тъй като умишлената неточност може да е свързана с тайно споразумение, подправяне, умишлен пропуск, невярно представяне или незачитане на вътрешния контрол.
• Запознаваме се с вътрешния контрол, свързан с одита, с цел да разработим процедури за одит, които са подходящи за условията, но не и с цел да изразим становище относно ефикасността на вътрешния контрол на ЕЦБ.
• Оценяваме доколко са подходящи прилаганите счетоводни политики и доколко са разумни приблизителните счетоводни оценки и свързаните с тях оповестявания от страна на Изпълнителния съвет.
• Представяме заключение доколко Изпълнителният съвет прилага подобаващо счетоводния принцип на действащото предприятие, както и, въз основа на получените одитни доказателства, дали е налице съществена несигурност във връзка със събития или обстоятелства, които биха могли да поставят под значително съмнение способността на ЕЦБ да продължи дейността си като действащо предприятие. Ако заключим, че е налице съществена несигурност, сме задължени в одиторския си доклад да привлечем вниманието към свързаните с това оповестявания във финансовите отчети, или, ако тези оповестявания са незадоволителни, да изменим становището си. Заключенията ни се основават на одитни доказателства, получени до датата на одиторския доклад.
• Извършваме оценка на цялостното представяне, структурата и съдържанието на финансовия отчет, включително оповестяванията, и на това дали финансовият отчет отразява транзакциите и събитията по начин, който осигурява вярна и честна представа.

Наше задължение е да разговаряме с лицата, натоварени с институционално управление, относно, наред с останалото, планирания обхват и време на изпълнение на одита и съществените констатации от него, включително съществени недостатъци във вътрешния контрол, които идентифицираме в хода на одита.

Франкфурт на Майн, 17 февруари 2026 г.

Forvis Mazars GmbH & Co. KG
Wirtschaftsprüfungsgesellschaft
Steuerberatungsgesellschaft

Markus Morfeld Wirtschaftsprüfer

Christina Fernholz Wirtschaftsprüferin

4 Бележка за разпределянето на печалби/загуби

Тази бележка не е част от финансовия отчет на ЕЦБ за 2025 г.

В съответствие с член 33 от Устава на ЕСЦБ нетната печалба на ЕЦБ се прехвърля в следната последователност:

1. размер, определен от Управителния съвет, който не може да превишава 20% от нетната печалба, се прехвърля в общ резервен фонд, чиято горна граница е равна на 100% от капитала;
2. останалата нетна печалба се разпределя между притежателите на дялове в ЕЦБ, пропорционално на размера на внесените от тях дялове.^[71]

В случай на претърпяна от ЕЦБ загуба недостигът може да се компенсира от общия ѝ резервен фонд и при необходимост, с решение на Управителния съвет, от паричния доход за съответната финансова година пропорционално и до размера на сумата, разпределяна между НЦБ в съответствие с член 32.5 от Устава на ЕСЦБ.^[72]

Загубата на ЕЦБ за 2025 г. възлиза на 1254 млн. евро спрямо загуба от 7944 млн. евро през 2024 г. Съгласно решение на Управителния съвет тази загуба ще бъде пренесена в баланса на ЕЦБ и ще бъде компенсирана от бъдещи печалби.