EUR-Lex Достъп до правото на Европейския съюз

Обратно към началната страница на EUR-Lex

Този документ е извадка от уебсайта EUR-Lex.

Документ 32014O0043

Насоки (ЕС) 2015/571 на Европейската централна банка от 6 ноември 2014 година за изменение на Насоки ЕЦБ/2014/15 относно паричната и финансовата статистика (EЦБ/2014/43)

OB L 93, 9.4.2015г., стр. 82—102 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

Правен статус на документа Вече не е в сила, Дата на изтичане на валидността: 31/01/2022; отменен от 32021O0835

ELI: http://data.europa.eu/eli/guideline/2015/571/oj

9.4.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 93/82


НАСОКИ (ЕС) 2015/571 НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 6 ноември 2014 година

за изменение на Насоки ЕЦБ/2014/15 относно паричната и финансовата статистика (EЦБ/2014/43)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА EВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, и по-специално членове 5.1, 12.1 и 14.3 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2533/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно събирането на статистическа информация от Европейската централна банка (1),

като взе предвид Директива 86/635/ЕИО на Съвета от 8 декември 1986 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на банки и други финансови институции (2),

като взе предвид Насоки ЕЦБ/2010/20 от 11 ноември 2010 г. относно правната рамка за счетоводна и финансова отчетност в Европейската система на централните банки (3),

като има предвид, че:

(1)

С цел да се отчетат промените в Европейската система от сметки 2010 и за да започнат да се съставят статистически данни относно емитирането на ценни книжа от финансовите предприятия за секюритизация, е необходимо в тази рамка да се актуализира процесът за съставяне на статистически данни относно емитирането на ценни книжа.

(2)

Необходимо е освен това да се направят изменения в изискванията за отчетност на платежните трансакции с участието на непарични финансови институции, предвидени в Насоки ЕЦБ/2014/15 (4), като по този начин се осигури подходящото записване на някои национални платежни инструменти и услуги, които не са изрично посочени във или обхванати от Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5),

ПРИЕ НАСТОЯЩИТЕ НАСОКИ:

Член 1

Изменения на приложение II към Насоки ЕЦБ/2014/15

Приложение II към Насоки ЕЦБ/2014/15 се изменя, както следва:

1.

Част 12 се заменя с текста в приложението към настоящите насоки.

2.

В част 16 таблица 3 се заменя със следното:

 

„Изпратени

Получени

Поясняващи позиции

Брой трансакции

Стойност на трансакциите

Брой трансакции

Стойност на трансакциите

Трансакции по вид платежен инструмент

Кредитни преводи

Инициирани електронно

в т.ч.

 

 

 

 

Инициирани на база едно плащане

 

 

 

 

в т.ч.

 

 

 

 

Електронни плащания, базирани на онлайн банкиране

Ниво 1

Ниво 1

Кредитиране на сметка чрез обикновено счетоводно записване

Ниво 0

Ниво 0

Дебитиране от сметка чрез обикновено счетоводно записване

Ниво 0

Ниво 0

 

 

 

Налични парични преводи

Ниво 3

Ниво 3

Ниво 2

Ниво 2

Трансакции чрез телекомуникационно, цифрово или ИТ устройство

Ниво 1

Ниво 1

Ниво 2

Ниво 2

Други услуги (невключени в Директивата за платежните услуги)

Ниво 4

Ниво 4

—“

3.

В част 16 се добавя следното определение:

„Други услуги (невключени в Директивата за платежните услуги)— услуги, свързани с плащане, различни от услугите, определени член 4, параграф 3 от Директива 2007/64/ЕО.“

Член 2

Действие и изпълнение

1.   Настоящите насоки пораждат действие на датата, на която националните централни банки на държавите членки, чиято парична единица е еврото, са уведомени за тях.

2.   Националните централни банки на държавите членки, чиято парична единица е еврото, вземат необходимите мерки, за да изпълнят приложението към настоящите насоки и да го прилагат от датата на приемането му.

3.   Националните централни банки на държавите членки, чиято парична единица е еврото, вземат необходимите мерки, за да изпълнят член 1, параграф 2 от настоящите насоки и да го прилагат от 1 януари 2015 г.

Член 3

Адресати

Адресати на настоящите насоки са националните централни банки на държавите членки, чиято парична единица е еврото.

Съставено във Франкфурт на Майн на 6 ноември 2014 година.

За Управителния съвет на ЕЦБ

Председател на ЕЦБ

Mario DRAGHI


(1)  ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 8.

(2)  ОВ L 372, 31.12.1986 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 35, 9.2.2011 г., стр. 31.

(4)  Насоки ЕЦБ/2014/15 на Европейската централна банка от 4 април 2014 година относно паричната и финансовата статистика (ОВ L 340, 26.11.2014 г., стр. 1).

(5)  Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 97/5/ЕО (ОВ L 319, 5.12.2007 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ

„ЧАСТ 12

Статистика на емисиите ценни книжа

Раздел 1: Въведение

Статистиката на емисиите ценни книжа за еврозоната представя два основни агрегата:

всички емисии на резиденти от еврозоната във всяка валута; и

всички емисии в евро по света — както местни, така и международни.

Трябва да се направи принципно разграничение въз основа на постоянното пребиваване на емитента, при което НЦБ от Евросистемата колективно покриват всички емисии на резидентите от еврозоната (1). Банката за международни разплащания (БМР) отчита емисиите на „Останал свят“, отнасящи се до всички резиденти извън еврозоната (включително международните организации, които не са резиденти в еврозоната).

Таблицата по-долу обобщава изискванията за отчетност.

 

Емисии ценни книжа

По резиденти на еврозоната

(всяка НЦБ отчита местните за нея резиденти)

По резиденти на останалия свят

(БМР/НЦБ)

Държави членки извън еврозоната

Други държави

В евро/национални деноминации

Блок А

Блок B

В други валути  (2)

Блок C

Блок D

не се изисква

Раздел 2: Изисквания за отчетност

Таблица 1

Отчетна форма за блок А за НЦБ

 

ЕМИТЕНТИ — МЕСТНИ РЕЗИДЕНТИ//ЕВРО/НАЦИОНАЛНИ ДЕНОМИНАЦИИ

Непогасени суми

Брутни емисии

Обратни изкупувания

Нетни емисии (4)

 

A1

A2

A3

A4

1.   КРАТКОСРОЧНИ ДЪЛГОВИ ЦЕННИ КНИЖА  (3)

Общо

S1

S68

S135

S202

ЕЦБ/НЦБ

S2

S69

S136

S203

ПФИ, различни от централни банки

S3

S70

S137

S204

ДФП

S4

S71

S138

S205

в т.ч. финансови предприятия за секюритизация

S5

S72

S139

S206

Финансови спомагателни организации

S6

S73

S140

S207

Каптивни финансови институции

S7

S74

S141

S208

Застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове

S8

S75

S142

S209

Нефинансови предприятия

S9

S76

S143

S210

Централно държавно управление

S10

S77

S144

S211

Федерално и местно държавно управление

S11

S78

S145

S212

Фондове за социална сигурност

S12

S79

S146

S213

 

 

 

 

 

2.   ДЪЛГОСРОЧНИ ДЪЛГОВИ ЦЕННИ КНИЖА  (3)

Общо

S13

S80

S147

S214

ЕЦБ/НЦБ

S14

S81

S148

S215

ПФИ, различни от централни банки

S15

S82

S149

S216

ДФП

S16

S83

S150

S217

в т.ч. финансови предприятия за секюритизация

S17

S84

S151

S218

Финансови спомагателни организации

S18

S85

S152

S219

Каптивни финансови институции

S19

S86

S153

S220

Застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове

S20

S87

S154

S221

Нефинансови предприятия

S21

S88

S155

S222

Централно държавно управление

S22

S89

S156

S223

Федерално и местно държавно управление

S23

S90

S157

S224

Фондове за социална сигурност

S24

S91

S158

S225

 

 

 

 

 

2.1.   в т.ч. емисии с фиксиран лихвен процент:

Общо

S25

S92

S159

S226

ЕЦБ/НЦБ

S26

S93

S160

S227

ПФИ, различни от централни банки

S27

S94

S161

S228

ДФП

S28

S95

S162

S229

в т.ч. финансови предприятия за секюритизация

S29

S96

S163

S230

Финансови спомагателни организации

S30

S97

S164

S231

Каптивни финансови институции

S31

S98

S165

S232

Застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове

S32

S99

S166

S233

Нефинансови предприятия

S33

S100

S167

S234

Централно държавно управление

S34

S101

S168

S235

Федерално и местно държавно управление

S35

S102

S169

S236

Фондове за социална сигурност

S36

S103

S170

S237

 

 

 

 

 

2.2.   в т.ч. емисии с плаващ лихвен процент:

Общо

S37

S104

S171

S238

ЕЦБ/НЦБ

S38

S105

S172

S239

ПФИ, различни от централни банки

S39

S106

S173

S240

ДФП

S40

S107

S174

S241

в т.ч. финансови предприятия за секюритизация

S41

S108

S175

S242

Финансови спомагателни организации

S42

S109

S176

S243

Каптивни финансови институции

S43

S110

S177

S244

Застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове

S44

S111

S178

S245

Нефинансови предприятия

S45

S112

S179

S246

Централно държавно управление

S46

S113

S180

S247

Федерално и местно държавно управление

S47

S114

S181

S248

Фондове за социална сигурност

S48

S115

S182

S249

 

 

 

 

 

2.3.   в т.ч. облигации с нулев купон:

Общо

S49

S116

S183

S250

ЕЦБ/НЦБ

S50

S117

S184

S251

ПФИ, различни от централни банки

S51

S118

S185

S252

ДФП

S52

S119

S186

S253

в т.ч. финансови предприятия за секюритизация

S53

S120

S187

S254

Финансови спомагателни организации

S54

S121

S188

S255

Каптивни финансови институции

S55

S122

S189

S256

Застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове

S56

S123

S190

S257

Нефинансови предприятия

S57

S124

S191

S258

Централно държавно управление

S58

S125

S192

S259

Федерално и местно държавно управление

S59

S126

S193

S260

Фондове за социална сигурност

S60

S127

S194

S261

 

 

 

 

 

3.   КОТИРАНИ АКЦИИ  (5)

Общо

S61

S128

S195

S262

ЕЦБ/НЦБ

S62

S129

S196

S263

ПФИ, различни от централни банки

S63

S130

S197

S264

ДФП

S64

S131

S198

S265

Финансови спомагателни организации

S65

S132

S199

S266

Застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове

S66

S133

S200

S267

Нефинансови предприятия

S67

S134

S201

S268

 

 

 

 

 


Таблица 2

Отчетна форма за блок C за НЦБ

 

ЕМИТЕНТИ — МЕСТНИ РЕЗИДЕНТИ//ДРУГИ ВАЛУТИ

Непогасени суми

Брутни емисии

Обратни изкупувания

Нетни емисии

 

C1

C2

C3

C4

4.   КРАТКОСРОЧНИ ДЪЛГОВИ ЦЕННИ КНИЖА

Общо

S269

S335

S401

S467

ЕЦБ/НЦБ

S270

S336

S402

S468

ПФИ, различни от централни банки

S271

S337

S403

S469

ДФП

S272

S338

S404

S470

в т.ч. финансови предприятия за секюритизация

S273

S339

S405

S471

Финансови спомагателни организации

S274

S340

S406

S472

Каптивни финансови институции

S275

S341

S407

S473

Застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове

S276

S342

S408

S474

Нефинансови предприятия

S277

S343

S409

S475

Централно държавно управление

S278

S344

S410

S476

Федерално и местно държавно управление

S279

S345

S411

S477

Фондове за социална сигурност

S280

S346

S412

S478

 

 

 

 

 

5.   ДЪЛГОСРОЧНИ ДЪЛГОВИ ЦЕННИ КНИЖА

Общо

S281

S347

S413

S479

ЕЦБ/НЦБ

S282

S348

S414

S480

ПФИ, различни от централни банки

S283

S349

S415

S481

ДФП

S284

S350

S416

S482

в т.ч. финансови предприятия за секюритизация

S285

S351

S417

S483

Финансови спомагателни организации

S286

S352

S418

S484

Каптивни финансови институции

S287

S353

S419

S485

Застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове

S288

S354

S420

S486

Нефинансови предприятия

S289

S355

S421

S487

Централно държавно управление

S290

S356

S422

S488

Федерално и местно държавно управление

S291

S357

S423

S489

Фондове за социална сигурност

S292

S358

S424

S490

 

 

 

 

 

5.1.   в т.ч. емисии с фиксиран лихвен процент:

Общо

S293

S359

S425

S491

ЕЦБ/НЦБ

S294

S360

S426

S492

ПФИ, различни от централни банки

S295

S361

S427

S493

ДФП

S296

S362

S428

S494

в т.ч. финансови предприятия за секюритизация

S297

S363

S429

S495

Финансови спомагателни организации

S298

S364

S430

S496

Каптивни финансови институции

S299

S365

S431

S497

Застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове

S300

S366

S432

S498

Нефинансови предприятия

S301

S367

S433

S499

Централно държавно управление

S302

S368

S434

S500

Федерално и местно държавно управление

S303

S369

S435

S501

Фондове за социална сигурност

S304

S370

S436

S502

 

 

 

 

 

5.2.   в т.ч. емисии с плаващ лихвен процент:

Общо

S305

S371

S437

S503

ЕЦБ/НЦБ

S306

S372

S438

S504

ПФИ, различни от централни банки

S307

S373

S439

S505

ДФП

S308

S374

S440

S506

в т.ч. финансови предприятия за секюритизация

S309

S375

S441

S507

Финансови спомагателни организации

S310

S376

S442

S508

Каптивни финансови институции

S311

S377

S443

S509

Застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове

S312

S378

S444

S510

Нефинансови предприятия

S313

S379

S445

S511

Централно държавно управление

S314

S380

S446

S512

Федерално и местно държавно управление

S315

S381

S447

S513

Фондове за социална сигурност

S316

S382

S448

S514

 

 

 

 

 

5.3.   в т.ч. облигации с нулев купон:

Общо

S317

S383

S449

S515

ЕЦБ/НЦБ

S318

S384

S450

S516

ПФИ, различни от централни банки

S319

S385

S451

S517

ДФП

S320

S386

S452

S518

в т.ч. финансови предприятия за секюритизация

S321

S387

S453

S519

Финансови спомагателни организации

S322

S388

S454

S520

Каптивни финансови институции

S323

S389

S455

S521

Застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове

S324

S390

S456

S522

Нефинансови предприятия

S325

S391

S457

S523

Централно държавно управление

S326

S392

S458

S524

Федерално и местно държавно управление

S327

S393

S459

S525

Фондове за социална сигурност

S328

S394

S460

S526

 

 

 

 

 

6.   КОТИРАНИ АКЦИИ

Общо

S329

S395

S461

S527

ПФИ, различни от централни банки

S330

S396

S462

S528

ДФП

S331

S397

S463

S529

Финансови спомагателни организации

S332

S398

S464

S530

Застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове

S333

S399

S465

S531

Нефинансови предприятия

S334

S400

S466

S532


Таблица 3

Отчетна форма за поясняващи позиции за блок А за НЦБ

 

ЕМИТЕНТИ — МЕСТНИ РЕЗИДЕНТИ//ЕВРО/НАЦИОНАЛНИ ДЕНОМИНАЦИИ

Непогасени суми

Брутни емисии

Обратни изкупувания

Нетни емисии

 

A1

A2

A3

A4

6.   КОТИРАНИ АКЦИИ

Каптивни финансови институции

S533

S544

S555

S566

 

 

 

 

 

7.   НЕКОТИРАНИ АКЦИИ

Общо

S534

S545

S556

S567

ПФИ, различни от централни банки

S535

S546

S557

S568

ДФП

S536

S547

S558

S569

Застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове

S537

S548

S559

S570

Нефинансови предприятия

S538

S549

S560

S571

 

 

 

 

 

8.   ДРУГИ ВИДОВЕ СОБСТВЕН КАПИТАЛ

Общо

S539

S550

S561

S572

ПФИ, различни от централни банки

S540

S551

S562

S573

ДФП

S541

S552

S563

S574

Застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове

S542

S553

S564

S575

Нефинансови предприятия

S543

S554

S565

S576

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1.   Постоянно пребиваване на емитента

Емисиите на дъщерни дружества, собственост на нерезиденти в отчитащата страна, които извършват дейност на нейната икономическа територия, трябва да се класифицират като емисии на резидентни единици на отчитащата страна.

Емисии на централни управления, които се намират на икономическата територия на отчитащата страна и извършват дейност на международните пазари, трябва също да се считат за емисии на резидентни единици. Емисии на централни управления или дъщерни дружества, които се намират извън икономическата територия на отчитащата страна, но са собственост на резиденти в тази страна, трябва да се считат за емисии на нерезиденти. Например, емисиите на „Фолксваген Бразилия“ (Volkswagen Brazil) се считат за емитирани от единици, резиденти в Бразилия, а не на територията на отчитащата страна. При липсата на физическо измерение на едно предприятие резидентността му се определя според икономическата територия, по чието законодателство предприятието е било създадено или регистрирано (6).

За да се избегне двойното преброяване или липсата на данни, отчитането на емисиите на предприятията със специално предназначение трябва да се извършва двустранно, като в него участват съответните отчетни единици. НЦБ, а не БМР, трябва да отчитат емисиите на предприятията със специално предназначение, които отговарят на критериите за постоянно пребиваване съгласно ЕСС 2010 и са класифицирани като резиденти на еврозоната.

2.   Секторна разбивка на емитентите

Емисиите трябва да се класифицират според сектора, за който възниква задължението за емитираните ценни книжа. Секторната класификация обхваща следните 12 вида емитенти:

ЕЦБ/НЦБ,

други ПФИ,

ДФП,

в т.ч. финансови предприятия за секюритизация,

финансови спомагателни организации,

каптивни финансови институции,

застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове (7),

нефинансови предприятия,

централно държавно управление,

федерално и местно държавно управление,

фондове за социална сигурност,

международни организации.

Ценните книжа, емитирани от предприятия със специално предназначение, при които крайното задължение за емисията възниква за организацията майка, а не за предприятието със специално предназначение, трябва да се отнасят към организацията майка, а не към предприятието със специално предназначение. Например, емисиите на предприятие със специално предназначение на „АЯКС Електроникс“ (AJAX Electronics), нефинансово предприятие на територията на държавата А от еврозоната, трябва да бъдат отнесени към сектор „Нефинансови предприятия“ и отчетени от държава А. Предприятието със специално предназначение и неговото предприятие майка трябва обаче да бъдат резиденти в една и съща държава. Поради това, когато дружеството майка не е резидент в отчитащата страна, предприятието със специално предназначение се третира като условен резидент на отчитащата страна, а секторът, емитиращ ценни книжа, трябва да бъде съобразен с икономическата функция на предприятието със специално предназначение. Например, ако „АКМЕ Моторс“ (ACME Motors) е нефинансово предприятие, резидент в Япония, което произвежда автомобили, a „АКМЕ Мотор Финанс“ (ACME Motor Finance) е дъщерно дружество, резидент в държава Б от еврозоната, емисиите на „АКМЕ Мотор Финанс“ трябва да бъдат отнесени към каптивните финансови институции в държава Б, защото дружеството майка „АКМЕ Моторс“ не е резидент в същата държава. Единственото изключение са предприятията със специално предназначение, собственост на държавното управление, като в този случай ценната книга се записва като емитирана от държавното управление в държавата на организацията майка. (8)

Държавно корпоративно предприятие, което е приватизирано чрез емитирането на котирани акции, трябва да бъде отнесено към сектор „Нефинансови предприятия“. По подобен начин, публична кредитна институция, която е приватизирана, трябва да бъде отнесена към сектор „ПФИ, различни от централни банки“. Емисиите на домакинства или нетърговски организации, обслужващи домакинства, трябва да бъдат класифицирани като емисии на нефинансови предприятия.

3.   Матуритет на емисиите

Краткосрочните дългови ценни книжа обхващат ценните книжа с първоначален матуритет от една година или по-малко, дори ако са емитирани в рамките на по-дългосрочни улеснения.

Дългосрочните дългови ценни книжа обхващат ценните книжа с първоначален матуритет над една година. Емисиите с падеж по избор, най-късната от които е над една година, и емисиите с неопределен падеж се класифицират като дългосрочни.

Не е необходимо двугодишният матуритет да се разделя на интервали, както се прави в балансовата статистика на ПФИ.

4.   Класификация на дългосрочните дългови ценни книжа според лихвения процент

Дългосрочните дългови ценни книжа се разделят на:

 

Дългови ценни книжа с фиксиран лихвен процент, т.е. дългови ценни книжа, които са емитирани или изкупени обратно по номинална стойност, и дългови ценни книжа, емитирани с отстъпка от или премия върху номиналната им стойност.

 

Дългови ценни книжа с променлив лихвен процент, т.е. дългови ценни книжа, при които купонната лихва и/или базовата главница са/е индексирани/а спрямо общ ценови индекс за стоки и услуги (като потребителския ценови индекс), с лихвен процент или с цената на определен актив, което води до променлив номинален размер на купонното плащане до падежа на емисията. За целите на статистиката на емисиите ценни книжа дълговите ценни книжа със смесен лихвен процент се класифицират като дългови ценни книжа с променлив лихвен процент (9).

 

Облигации с нулев купон, емитирани с отстъпка, т.е. инструменти без лихвени плащания, емитирани със значителна отстъпка от номиналната стойност. В по-голямата си част отстъпката е еквивалентна на лихвата, начислена до падежа на облигацията.

5.   Класификация на емисиите

Емисиите се анализират в две големи групи: а) дългови ценни книжа (10) и б) котирани акции (11). Доколкото това е възможно, се обхващат ценните книжа, емитирани с частни емисии. Ценните книжа на паричния пазар се включват в дълговите ценни книжа, без да се разграничават. Некотираните акции (12) и другите видове собствен капитал (13) могат да се отчитат по избор като две отделни поясняващи позиции. Изключват се акциите/дяловете, емитирани от фондове на паричния пазар и други инвестиционни фондове.

Изложеното по-долу представлява неизчерпателен списък на инструментите, обхванати от статистиката на емисиите ценни книжа:

а)

Дългови ценни книжа:

i)

Краткосрочни дългови ценни книжа

Включват се поне следните инструменти:

съкровищни бонове и други краткосрочни ценни книжа, емитирани от сектор „Държавно управление“,

прехвърляеми краткосрочни ценни книжа, емитирани от финансови и нефинансови предприятия; за тези ценни книжа се използват множество термини, като търговски ценни книжа, търговски трати, менителници, записи на заповед, търговски полици и депозитни сертификати,

краткосрочни ценни книжа, емитирани по дългосрочни улеснения за поети емисии ценни книжа,

банкови акцепти.

ii)

Дългосрочни дългови ценни книжа

Включени са най-малко следните примерни инструменти:

облигации на приносител,

подчинени облигации,

облигации с падеж по избор, най-късната от които е след повече от една година,

облигации без падеж или „вечни“ (неподлежащи на обратно изкупуване) облигации,

облигации с променлив лихвен процент,

конвертируеми облигации,

oбезпечени облигации,

индексирани ценни книжа, при които размерът на главницата е индексиран спрямо ценови индекс, цената на стока или валутен индекс,

облигации с голяма отстъпка, с малки лихвени плащания, емитирани със значителна отстъпка от лицевата стойност,

облигации с нулев купон,

еврооблигации,

глобални облигации,

частно емитирани облигации,

ценни книжа, емитирани в резултат от конвертирането на кредити,

кредити, които са станали de facto прехвърляеми,

облигации с фиксиран лихвен процент и кредити, конвертируеми в акции, без значение дали това са акции на корпоративното предприятие — емитент или акции на друго дружество, при условие че не са били конвертирани; oпцията за конвертируемост, която се счита за финансов дериват, се изключва, ако е отделима от базовата облигация,

акции или дялове, които носят фиксиран доход, но не дават право на участие в разпределението на остатъчната стойност на корпоративното предприятие при прекратяването му, включително и неучастващи привилегировани акции,

финансови активи, емитирани като част от секюритизацията на кредити, ипотеки, дълг по кредитни карти, сметки за получаване и други активи.

Изключват се следните инструменти:

трансакции с ценни книжа като част от споразумения за обратно изкупуване,

емисии на непрехвърляеми ценни книжа,

непрехвърляеми кредити.

б)

Котирани акции

Котираните акции обхващат следното:

капиталови акции, емитирани от акционерни дружества,

обратно изкупени акции в акционерни дружества,

акции, даващи право на дивидент, емитирани от акционерни дружества,

привилегировани дялове или акции, които дават право на участие в разпределението на остатъчната стойност при прекратяването на корпоративно предприятие. Те могат да са котирани или некотирани на призната борса,

частни емисии на ценни книжа, когато е възможно.

Ако дадено дружество бъде приватизирано и правителството задържи част от акциите му, а останалата част се котира на регулиран пазар, цялата стойност на капитала на дружеството се записва в непогасените суми по котираните акции, тъй като всички акции могат евентуално да бъдат търгувани във всеки един момент по пазарна стойност. Това се прилага и ако част от акциите са продадени на големи инвеститори и само останалата част, т.е. свободнотъргуемият обем, се търгува на фондовата борса.

Котираните акции не включват:

акции, които са предложени за продажба, но не са закупени при емисията,

облигации с фиксиран лихвен процент и кредити, конвертируеми в акции, които се включват, щом бъдат конвертирани в акции,

собствения капитал на съдружниците с неограничена отговорност в корпоративни съдружия,

държавни инвестиции в капитала на международни организации, които са учредени по законоустановения ред като корпоративни предприятия с акционерен капитал,

емисии на премийни акции единствено в момента на емитирането им и емисии на делими акции; премийните акции и делимите акции обаче се включват в общото салдо на котираните акции, без да се разграничават.

6.   Валута на емисията

Двувалутните облигации трябва да бъдат класифицирани в съответствие с деноминацията на облигацията. Двувалутните облигации са облигации, чието обратно изкупуване или купонно плащане е предвидено да се извърши във валута, различна от тази на деноминацията на облигацията. Ако глобална облигация е емитирана в повече от една валута, всяка част от емисията трябва да бъде отчетена като отделна емисия в съответствие с валутата на емисия. Когато емисиите са деноминирани в две валути, например 70 % в евро и 30 % в щатски долари, съответните компоненти на емисията трябва да бъдат отчетени поотделно, ако е възможно, в съответствие с валутата, в която са деноминирани. Поради това в горепосочения пример 70 % от емисията трябва да бъде отчетена като емисия в евро/национални деноминации (14) и 30 % — като емисия в други валути. Когато е невъзможно да се идентифицират поотделно валутните компоненти на една емисия, в националните пояснителни бележки трябва да се посочи действителната разбивка, направена от отчитащата страна.

7.   Време на записване на емисията

Счита се, че емисията е налице, когато емитентът получи плащането, а не когато консорциумът се задължи да я поеме.

8.   Изравняване на салдата и потоците

НЦБ трябва да предоставят информация относно непогасените суми, брутните емисии, обратните изкупувания и нетните емисии на краткосрочните и дългосрочните дългови ценни книжа, както и относно котираните акции.

Таблицата по-долу онагледява връзката между салдата (т.е. непогасените суми) и потоците (т.е. брутните емисии, обратните изкупувания и нетните емисии). На практика връзката е по-сложна поради изменения в резултат от ценови и валутни оценки, реинвестираната (т.е. начислената) лихва, прекласификациите, ревизиите и други корекции.

i)

Емисии в обращение в края на отчетния период

Емисии в обращение в края на предходния отчетен период

+

Бруто емисии през отчетния период

Обратни изкупувания през отчетния период

+

Прекласификации и други изменения

ii)

Емисии в обращение в края на отчетния период

Емисии в обращение в края на предходния отчетен период

+

Нетни емисии през отчетния период

 

 

+

Прекласификации и други изменения

а)   Брутни емисии

Брутните емисии през отчетния период трябва да включват всички емисии на дългови ценни книжа и котирани акции, при които емитентът продава новосъздадени ценни книжа срещу пари в брой. Те се отнасят до редовното създаване на нови инструменти. Моментът, в който емисиите са приключени, се определя като часа, в който е извършено плащането; поради това в записването на емисиите трябва да бъде отразен възможно най-точно часът на плащането за базовата емисия.

При котираните акции брутните емисии обхващат новосъздадените акции, които са емитирани срещу пари от корпоративни предприятия, които са допуснати за първи път до търговия на фондова борса, включително новосъздадените дружества или частните дружества, които стават публични дружества. Брутните емисии включват и новоиздадените акции, които са емитирани срещу пари по време на приватизацията на държавни корпоративни предприятия, когато акциите на предприятието се търгуват на фондова борса. Емисиите на премийни акции се изключват (15). Брутните емисии не трябва да се отчитат, ако корпоративното предприятие се допуска единствено до търговия на фондова борса, без да се набира нов капитал.

В отчитаните брутни емисии или обратни изкупувания не се обхваща размяната или прехвърлянето на вече съществуващи ценни книжа при придобиване или сливане (16), с изключение на новите инструменти, създадени и емитирани срещу пари от лице, резидент в еврозоната.

Емисиите на ценни книжа, които могат по-късно да бъдат конвертирани в други инструменти, трябва да бъдат отчетени като емисии в категорията на първоначалния им инструмент; при конвертиране те трябва да бъдат отчетени като изкупени обратно от тази категория, като след това същият обем се третира като брутна емисия в нова категория (17).

б)   Обратни изкупувания

Обратните изкупувания по време на отчетния период обхващат всички обратни покупки на дългови ценни книжа и котирани акции от емитента, срещу което инвеститорът получава пари в брой. Обратните изкупувания са свързани с редовното погасяване на инструменти. Те обхващат всички дългови ценни книжа, които са достигнали падежа си, както и случаите на предсрочно погасяване. Обхващат се и случаите на обратно изкупуване на акции от дружество, ако то изкупи обратно всички акции срещу пари в брой, преди да промени правната си форма, или изкупи обратно част от акциите си срещу пари в брой и след това ги обезсили, в резултат от което се намали капиталът. Обратното изкупуване на акции от дружества не се обхваща, ако то представлява инвестиране в собствени акции (18).

Обратните изкупувания не трябва да се отчитат, когато се прекратява единствено достъпът на корпоративно предприятие до търговия на фондова борса.

в)   Нетни емисии

Нетните емисии представляват разликата между всички брутни емисии минус всички извършени обратни изкупувания през отчетния период.

Непогасените суми на котираните акции трябва да обхващат пазарната стойност на всички котирани акции на резидентните лица. Поради това непогасените суми по котираните акции, отчитани от страна от еврозоната, могат да нараснат или да намалеят в резултат от установяването на друго място на лице, чиито акции са допуснати до търговия на регулиран пазар. Това важи и в случай на придобиване или сливане, ако не са създадени и емитирани инструменти срещу пари в брой и/или инструменти не са обратно изкупени срещу пари в брой и обезсилени. За да се избегне двойно преброяване или липса на данни за дългови ценни книжа и котирани акции, ако емитент се установи в друга резидентна страна, съответните НЦБ трябва да координират двустранно момента, в който това събитие трябва да бъде отчетено.

9.   Оценка

Стойността на емисия ценни книжа се състои от ценови компонент, а когато емисиите са деноминирани във валута, различна от валутата на отчитане — и от валутен компонент.

НЦБ трябва да отчитат краткосрочните дългови ценни книжа по лицева стойност (19), а котираните акции — по пазарна стойност. При дългосрочните дългови ценни книжа могат да се използват различни методи за оценка в зависимост от вида на лихвения процент, като сумарно за всички това се изразява в смесена оценка. Например, емисиите с фиксиран и променлив лихвен процент обикновено се оценяват по лицева стойност, а облигациите с нулев купон — по номинална стойност. Обикновено относителният обем на облигациите с нулев купон е малък, затова в номенклатурата не се предвижда стойност за смесена оценка; общият обем на дългосрочните дългови ценни книжа се отчита по лицева стойност. В случаите, когато мащабът на явлението е значителен, се използва стойността „Z“ за „неуточнена“. По принцип в случаите на смесена оценка НЦБ предоставя подробна информация на ниво на атрибут в съответствие с атрибутите в приложение III.

а)

Ценова оценка

Салдата и потоците от котирани акции трябва да се отчитат по пазарна стойност.

От записването на салдата и потоците от дългови ценни книжа по лицева стойност се изключват облигациите с голяма отстъпка и облигациите с нулев купон, при които непогасените суми и брутните емисии се записват по номинална стойност, т.е. сконтираната цена в момента на емитирането им плюс начислената лихва, а обратните изкупувания на падежа — по лицева стойност. Номиналната стойност на непогасените суми по облигации с нулев купон може да бъде изчислена, както е посочено по-долу:

Formula

където

А

=

номинална стойност = реално платената сума и начислената лихва

Е

=

сконтираната цена в момента на емитирането (платената сума в момента на емитиране)

Р

=

лицевата стойност (сумата, върната в края на матуритета)

Т

=

срокът от датата на емисията до падежа (в дни)

t

=

изминалото време от датата на емисията (в дни)

Възможно е да има разлики в процедурите за ценова оценка, използвани в различните страни.

В този контекст не се прилага подходът за ценова оценка съгласно ЕСС 2010, според който е необходимо потоците от дългови ценни книжа и акции да се записват по стойността на трансакцията, а салдата — по пазарната стойност.

За облигациите с голяма отстъпка и облигациите с нулев купон отчитащата НЦБ трябва да изчислява начислената лихва, когато това е възможно.

б)

Валута на отчитане и валутна оценка

НЦБ трябва да отчитат на ЕЦБ всички данни в евро, включително историческите редове. За конвертирането в евро на ценни книжа, емитирани от местни резиденти в други валути (блок C) (20), НЦБ трябва да следват възможно най-стриктно принципите за валутна оценка, основани на ЕСС 2010 (21), както са посочени по-долу:

i)

непогасените емисии трябва да бъдат конвертирани в евро/национални деноминации по съответния среден пазарен обменен курс, преобладаващ в края на отчетния период, т.е. в края на работното време в последния работен ден от отчетния период;

ii)

брутните емисиите и обратните изкупувания трябва да бъдат конвертирани в евро/национални деноминации, като се използва съответният среден пазарен обменен курс, преобладаващ в момента на плащането. Ако не е възможно да се определи точният обменен курс, приложим за конвертирането, може да се използва обменният курс, който е най-близък до съответния среден пазарен курс в момента на плащането.

10.   Концептуално съответствие

Статистиката на емисиите ценни книжа и балансовата статистика на ПФИ са свързани с оглед на емисиите прехвърляеми инструменти на ПФИ. Обхватът на инструментите и на ПФИ, които ги емитират, разпределянето на инструментите по матуритетни диапазони и разбивката по валути си съответстват концептуално. Съществуват разлики между статистиката на емисиите ценни книжа и балансовата статистика на ПФИ по отношение на принципите на оценка (т.е. в статистиката на емисиите ценни книжа по отношение на дълговите инструменти се прилага принципът на лицевата стойност, а в балансовата статистика на ПФИ по отношение на тях се прилага принципът на пазарната стойност). С изключение на разликите при оценката и нетирането на собствено държаните ценни книжа в баланса на ПФИ за всяка страна, непогасените суми по ценните книжа, емитирани от ПФИ и отчитани за целите на статистиката на емисиите ценни книжа, съответстват на показател 11 („Емитирани дългови ценни книжа“) в пасива на баланса на ПФИ. Краткосрочните дългови ценни книжа, както са определени за целите на статистиката на емисиите ценни книжа, съответстват на дълговите ценни книжа, емитирани за срок до една година. Дългосрочните дългови ценни книжа, както са определени за целите на статистиката на емисиите ценни книжа, представляват сборът от дълговите ценни книжа, емитирани със срок над една и до две години, и дълговите ценни книжа, емитирани за срок над две години.

НЦБ трябва да извършат преглед на обхвата на статистиката на емисиите ценни книжа и на балансовата статистика на ПФИ и да посочат на ЕЦБ концептуалните разлики. Извършват се три вида проверки за съответствие по отношение на емисиите от: а) НЦБ в евро/национални деноминации; б) ПФИ, различни от централни банки, в евро/национални деноминации; и в) ПФИ, различни от централни банки, в други валути. Възможно е да възникнат концептуални разлики между статистиката на емисиите ценни книжа и балансовата статистика на ПФИ, тъй като те се извличат от национални отчетни системи, които имат различни цели.

11.   Изисквания за данните

Очакват се статистически отчети от всички страни за всеки приложим динамичен ред. НЦБ трябва да уведомят ЕЦБ незабавно в писмена форма с обяснения, ако конкретен показател не се прилага в дадена страна. НЦБ могат да бъдат временно освободени от отчитането на даден динамичен ред, ако базовото събитие не съществува. НЦБ трябва да уведомят за него или за други отклонения от схемата на отчитане, описана в приложение III. Освен това те трябва да уведомят ЕЦБ, когато ревизиите се изпращат заедно с обяснения относно естеството им.

Раздел 3: Национални пояснителни бележки

Всяка НЦБ трябва да представи отчет, в който са описани данните, предоставени в контекста на статистиката на емисиите ценни книжа. Отчетът трябва да обхваща подробно изброените по-долу теми и да следва възможно най-стриктно предложената структура. НЦБ трябва да предоставят допълнителна информация относно случаите, в които отчетените данни не отговарят на настоящите насоки, или ако те не са предоставили данните, като предоставят информация и относно причините за това. Отчетът не може да бъде представен след данните.

1.   Източници на данни/система за събиране на данни: трябва да бъде предоставена информация за източниците на данни, използвани при съставянето на статистиката на емисиите ценни книжа: административни източници за емисиите на държавни институции, пряко отчитане от ПФИ и други институции, вестници и доставчици на данни, като например International Financial Review и пр. НЦБ трябва да посочат дали данните се събират и съхраняват за всяка емисия поотделно и критериите за тях. Като алтернатива НЦБ трябва да посочат дали данните се събират и съхраняват без разграничаване на емисиите като обеми, издадени от отделни емитенти по време на отчетния период, например за системите за пряко събиране на данни. НЦБ трябва да предоставят информация за критериите, използвани при прякото отчитане, за да идентифицират отчетните единици и информацията, която ще бъде представена.

2.   Процедури за съставяне: описва се накратко използваният метод за съставяне в статистиката на ценните книжа, например агрегиране на информация за отделните емисии ценни книжа, правила за съществуващи динамични редове и дали те са публикувани или не.

3.   Постоянно пребиваване на емитента: НЦБ трябва да посочат дали при класификацията на емисиите е възможно пълното прилагане на определението за постоянно пребиваване по ЕСС 2010 (и на МВФ). Ако това не е възможно или е само частично възможно, НЦБ трябва да предоставят изчерпателно обяснение за действително използваните критерии.

4.   Разбивка на емитентите по сектори: НЦБ трябва да посочат отклоненията от класификацията на емитентите в съответствие с разбивката по сектори, определени в раздел 2, точка 2. Установените отклонения и сиви зони трябва да бъдат обяснени в бележките.

5.   Валута на емисията: ако не е възможно да обособят валутните компоненти на една емисия, НЦБ трябва да обяснят отклоненията от правилата. Освен това НЦБ, които не могат да направят разграничение за всички ценни книжа между емисии в местни валути, в евро/национални деноминации, различни от местните валути, и в други валути, трябва да опишат къде са класифицирани тези емисии и да посочат общия обем на емисиите, които не са разпределени правилно, за да се представи размерът на изкривяването.

6.   Класификация на емисиите: НЦБ трябва да предоставят изчерпателна информация за вида ценни книжа, обхванат от националните данни, включително и техните национални условия. Ако е известно, че обхватът е частичен, НЦБ трябва да обяснят съществуващите пропуски. По специално, НЦБ трябва да предоставят информацията, посочена по-долу:

—   частни емисии на ценни книжа: НЦБ трябва да посочат дали те са обхванати в отчетените данни,

—   банкови акцепти: ако са прехвърляеми и включени в отчетените данни за краткосрочните дългови ценни книжа, в националните пояснителни бележки отчитащата НЦБ трябва да обясни националните процедури за записване на тези инструменти и естеството им,

—   котирани акции: НЦБ трябва да посочат дали некотираните акции или други видове собствен капитал са обхванати в отчетените данни заедно с приблизителна оценка за обема на некотираните акции и/или други видове собствен капитал, за да се представи размерът на изкривяването. В националните пояснителни бележки НЦБ трябва да посочат всички известни им пропуски в обхвата на котираните акции.

7.   Анализ на дългосрочните дългови ценни книжа според инструмента: ако сборът от облигациите с фиксиран лихвен процент, с променлив лихвен процент и с нулев купон не съответства на общия обем на дългосрочните дългови ценни книжа, НЦБ трябва да предоставят информация за вида и обема на дългосрочните ценни книжа, за които няма такава разбивка.

8.   Матуритет на емисиите: ако не могат да следват стриктното прилагане на определенията за краткосрочни и дългосрочни дългови ценни книжа, НЦБ трябва да посочат къде се отклоняват отчетените данни.

9.   Обратни изкупувания: НЦБ трябва да посочат как извличат информацията относно обратните изкупувания и дали тя се събира чрез пряко отчитане или се изчислява чрез остатъка.

10.   Ценова оценка: в националните пояснителни бележки НЦБ трябва подробно да посочат процедурата за оценка, използвана за: а) краткосрочни дългови ценни книжа; б) дългосрочни дългови ценни книжа; в) облигации с отстъпка; и г) котирани акции. Трябва да бъде обяснена всяка разлика в оценката на салдата и потоците.

11.   Периодичност на отчитането, срок и времеви обхват: НЦБ трябва да посочат степента, в която данните, съставени в контекста на статистиката на емисиите ценни книжа, са предоставени в съответствие с изискванията на потребителите, т.е. със срок за предоставяне от пет седмици за месечните данни. Трябва да се предостави и дължината на предоставените динамични редове. Трябва да се отчитат прекъсванията в динамичните редове, например разликите в обхвата на ценните книжа във времето.

12.   Ревизии: НЦБ трябва да предоставят кратки пояснителни бележки за всички ревизии и да обяснят причините за тях и обхвата им.

13.   Приблизителна оценка на обхвата по инструмент, емитиран от местни резиденти: НЦБ трябва да дадат национални приблизителни оценки на обхвата на ценните книжа за всяка категория емисии на местни резиденти, т.е. емисии краткосрочни ценни книжа, дългосрочни ценни книжа и котирани акции в местна валута, в евро/национални деноминации, различни от местната валута, включително екю, и в други валути, в съответствие с таблицата по-долу. В приблизителните оценки в графа „Обхват в %“ трябва да се посочи делът на ценните книжа, обхванати от всяка категория инструменти, като процент от общата емисия, който трябва да бъде отчетен под съответната графа, като се следват правилата за отчитане. Могат да се добавят кратки описания в графа „Коментари“. НЦБ трябва да посочат и всички промени в обхвата в резултат от присъединяването към паричния съюз.

 

Обхват в %:

Коментари:

Емисии в евро/национални деноминации

Местна валута

STS

 

 

LTS

 

 

QUS

 

 

Евро/национални деноминации, различни от местната валута, включително екю

STS

 

 

LTS

 

 

В други валути

STS

 

 

LTS

 

 

STS

=

краткосрочни дългови ценни книжа.

LTS

=

дългосрочни дългови ценни книжа.

QUS

=

котирани акции.

Раздел 4: Изисквания на Банката за международни разплащания

Изискванията за отчетност на БМР следват същите принципи, както тези, посочени в раздели 1—3 за НЦБ, с изключение на следните:

Таблица 4

Отчетна форма за блок B за БМР

 

ЕМИТЕНТИ — РЕЗИДЕНТИ ОТ ОСТАНАЛ СВЯТ//ЕВРО/НАЦИОНАЛНИ ДЕНОМИНАЦИИ

Непогасени суми

Брутни емисии

Обратни изкупувания

 

B1

B2

B3

9.   КРАТКОСРОЧНИ ДЪЛГОВИ ЦЕННИ КНИЖА

Общо

S577

S642

S707

НЦБ

S578

S643

S708

ПФИ, различни от централни банки

S579

S644

S709

ДФП

S580

S645

S710

в т.ч. финансови предприятия за секюритизация

S581

S646

S711

Финансови спомагателни организации

S582

S647

S712

Каптивни финансови институции

S583

S648

S713

Застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове

S584

S649

S714

Нефинансови предприятия

S585

S650

S715

Централно държавно управление

S586

S651

S716

Федерално и местно държавно управление

S587

S652

S717

Фондове за социална сигурност

S588

S653

S718

Международни организации

S589

S654

S719

 

 

 

 

10.   ДЪЛГОСРОЧНИ ДЪЛГОВИ ЦЕННИ КНИЖА

Общо

S590

S655

S720

НЦБ

S591

S656

S721

ПФИ, различни от централни банки

S592

S657

S722

ДФП

S593

S658

S723

в т.ч. финансови предприятия за секюритизация

S594

S659

S724

Финансови спомагателни организации

S595

S660

S725

Каптивни финансови институции

S596

S661

S726

Застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове

S597

S662

S727

Нефинансови предприятия

S598

S663

S728

Централно държавно управление

S599

S664

S729

Федерално и местно държавно управление

S600

S665

S730

Фондове за социална сигурност

S601

S666

S731

Международни организации

S602

S667

S732

 

 

 

 

10.1.   в т.ч. емисии с фиксиран лихвен процент:

Общо

S603

S668

S733

НЦБ

S604

S669

S734

ПФИ, различни от централни банки

S605

S670

S735

ДФП

S606

S671

S736

в т.ч. финансови предприятия за секюритизация

S607

S672

S737

Финансови спомагателни организации

S608

S673

S738

Каптивни финансови институции

S609

S674

S739

Застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове

S610

S675

S740

Нефинансови предприятия

S611

S676

S741

Централно държавно управление

S612

S677

S742

Федерално и местно държавно управление

S613

S678

S743

Фондове за социална сигурност

S614

S679

S744

Международни организации

S615

S680

S745

 

 

 

 

10.2.   в т.ч. емисии с плаващ лихвен процент:

Общо

S616

S681

S746

НЦБ

S617

S682

S747

ПФИ, различни от централни банки

S618

S683

S748

ДФП

S619

S684

S749

в т.ч. финансови предприятия за секюритизация

S620

S685

S750

Финансови спомагателни организации

S621

S686

S751

Каптивни финансови институции

S622

S687

S752

Застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове

S623

S688

S753

Нефинансови предприятия

S624

S689

S754

Централно държавно управление

S625

S690

S755

Федерално и местно държавно управление

S626

S691

S756

Фондове за социална сигурност

S627

S692

S757

Международни организации

S628

S693

S758

 

 

 

 

10.3.   в т.ч. облигации с нулев купон:

Общо

S629

S694

S759

НЦБ

S630

S695

S760

ПФИ, различни от централни банки

S631

S696

S761

ДФП

S632

S697

S762

в т.ч. финансови предприятия за секюритизация

S633

S698

S763

Финансови спомагателни организации

S634

S699

S764

Каптивни финансови институции

S635

S700

S765

Застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове

S636

S701

S766

Нефинансови предприятия

S637

S702

S767

Централно държавно управление

S638

S703

S768

Федерално и местно държавно управление

S639

S704

S769

Фондове за социална сигурност

S640

S705

S770

Международни организации

S641

S706

S771

 

 

 

 

Матуритет на емисиите

По отношение на матуритета БМР счита за краткосрочни инструменти всички търговски ценни книжа в евро и други краткосрочни ценни книжа в евро, емитирани по краткосрочна програма, a всички инструменти, емитирани по дългосрочна програма — за дългосрочни инструменти, независимо от първоначалния им матуритет.

Секторна разбивка на емитентите

БМР следва съответствието между секторната разбивка на емитентите, които се намират в базата данни на БМР, и разбивката, изисквана в отчетните форми, както е показано в таблицата по-долу.

Секторна разбивка в базата данни на БМР

 

Класификация в отчетните форми

Централна банка

НЦБ и ЕЦБ

Търговски банки

ПФИ

ДФП

ДФП

Централно държавно управление

Централно държавно управление

Други държавни управления

Държавни агенции

Федерално и местно държавно управление

Корпоративни предприятия

Нефинансови предприятия

Международни организации

Международни организации (останал свят)

Класификация на емисиите

Следните инструменти, съдържащи се в базата данни на БМР, се класифицират като дългови ценни книжа в статистиката на емисиите ценни книжа:

депозитни сертификати,

търговски ценни книжа,

съкровищни бонове,

облигации,

търговски ценни книжа в евро,

средносрочни ценни книжа,

други краткосрочни ценни книжа.

Оценка

Настоящите правила за оценка на БМР са: лицевата стойност — за дълговите ценни книжа, и емисионната цена — за котираните акции.

БМР отчита на ЕЦБ в щатски долари всички емисии на резиденти на „Останал свят“ в евро/национални деноминации (блок В), като използва обменния курс към края на периода за непогасени суми и средния за периода обменен курс за емисии и обратни изкупувания. ЕЦБ конвертира всички данни в евро, като използва същия принцип, който първоначално е приложен от БМР. За периоди преди 1 януари 1999 г. като заместител трябва да се използва обменният курс между екюто и щатския долар.“


(1)  Ако отчетните единици са изправени пред методологически проблем, който не е изрично уреден в настоящите насоки, те следва да прилагат изменената Европейска система от национални и регионални сметки (ЕСС 2010), предвидена в Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз (ОВ L 174, 26.6.2013 г., стр. 1).

(2)  „Други валути“ се отнася до всички други валути, включително националните валути на държавите членки извън еврозоната.

(3)  Дългови ценни книжа, различни от акции, са „ценни книжа, различни от акции, с изключение на финансови деривати“.

(4)  Нетните емисии се изискват единствено ако НЦБ не могат да отчетат нито брутни емисии, нито обратни изкупувания.

(5)  Котирани акции са „котирани акции, с изключение на акции и дялови единици в инвестиционен фонд и фонд на паричния пазар“.

(6)  Вж. параграф 2.07 от ЕСС 2010.

(7)  На практика пенсионните фондове не емитират дългови ценни книжа.

(8)  Вж. параграфи 2.17—2.20 от ЕСС 2010.

(9)  Вж. параграф 5.102 от ЕСС 2010.

(10)  Категория F.3 от ЕСС 2010.

(11)  Категория F.511 от ЕСС 2010.

(12)  Категория F.512 от ЕСС 2010.

(13)  Категория F.519 от ЕСС 2010.

(14)  Блок А за НЦБ и блок В за БМР.

(15)  Те не се определят като финансова трансакция; вж. параграфи 5.158 и 6.59 от ЕСС 2010, раздел 5, буква б) от настоящата част.

(16)  Това е трансакция на вторичния пазар, свързана с промяна на държателя, която не е обхваната от настоящата статистика.

(17)  Приемат се за две финансови трансакции; вж. параграфи 5.96 и 6.25 от ЕСС 2010 и раздел 5, буква а), подточка ii) от настоящата част.

(18)  Трансакциите на вторичния пазар, свързани с промяна на държателя, не се обхващат от тези статистически данни.

(19)  За повече информация относно определението на „лицева стойност“, „пазарна стойност“ и „номинална стойност“ виж параграфи 5.90, 7.38 и 7.39 от ЕСС 2010.

(20)  От 1 януари 1999 г. за ценните книжа, емитирани в евро от местни резиденти (част от блок А), не се изисква валутна оценка, а ценните книжа, емитирани в евро/национални деноминации от местни резиденти (останалата част от блок А), се конвертират в евро, като се прилагат неотменимите валутни курсове от 31 декември 1998 г.

(21)  Вж. параграф 6.64 от ЕСС 2010.


Нагоре